Отново тръгнаха през пиацата и Клаудио продължи:
— Антония е един от най-откровените хора, които познавам. Понякога е твърде директна, но аз определено предпочитам искреността пред завоалираните намеци. — Спря и придърпа Киарета към себе си. — Трепериш. Студено ли ти е или се страхуваш от нещо?
— По малко от двете.
— Ще те върна обратно, за да се стоплиш. И ще обработя майка ми. Обещавам.
Карневале започна и Киарета с облекчение посрещна подновената изолация в „Пиета“, където изцяло се отдаде на пеенето, наслаждавайки се на последните няколко месеца, които й оставаха да прекара със сестра си. После карневале приключи и последната серия от партита и излизания стана по-интензивна преди летните жеги, когато благородниците се изнасяха от града.
През май Киарета получи разрешение да се качи на семейната гондола заедно с Клаудио и баща му, за да участва в отбелязването на четирийсетия ден след Великден, известен във Венеция като Сенса. Денят, в който дожът предприемаше пътуването от двореца си до устието на лагуната бе най-грандиозният през годината, но до момента Киарета винаги бе стояла на някой от прозорците на горните етажи на „Пиета“, за да види заедно с останалите момичета от коро минаването на официалната гондола на дожа, „Бучинторо“. Сега тя щеше да е на една от стотиците лодки, изпълнили лагуната, които щяха да последват „Бучинторо“ до края на океана за церемониалното хвърляне на златен пръстен във водата, акт, символизиращ женитбата на Венецианската република и морето.
Гондолата на семейство Морозини бе излъскана до блясък. Върху седалките бяха поставени бродирани копринени възглавници, а кабината бе украсена с покривала и гоблени. Клаудио й беше купил чадърче, което държеше над главата й, докато се настаняваха по местата си. Оттласнаха гондолата от дока на „Пиета“. Киарета помаха на Мадалена, Анна Мария и останалите фили ди коро, щом ги зърна на прозорците. Когато й отвърнаха, погледите им се спряха върху облечена в розова копринена рокля жена с карнавална маска, разположила се в гондола до мъж, който я целуваше по шията. Когато видя момичетата, жената им изпрати въздушни целувки, а мъжът се изправи и им помаха, точно когато край двореца на дожа проехтя гърмежът на топа.
— Виждаш ли я? — Клаудио сочеше към Бролио, на няколкостотин метра нагоре по Канал е Гранде.
Той се изправи и прегърна Киарета през кръста, за да й даде възможност да види по-добре „Бучинторо“. Гондолата на дожа бе с размерите на плаващ дворец, извисяваше се на няколко етажа и бе боядисана в яркочервено и обточена със злато. На златна мачта, извисяваща се към небето, висяха огромни червени знамена с емблемата на дожа. Фигурите на носа и кърмата, двойка златни херувимчета, високи по около шест метра и с тегло от по няколко тона надничаха иззад разветите от вятъра знамена.
— Чувам фанфар — отбеляза Бернардо. — Извеждат дожа от двореца му. Всеки момент ще вдигнат котва.
Избухнаха фойерверки, от съседните лодки се разнесоха силни викове, когато четирийсетте масивни гребла на „Бучинторо“, управлявани от скрити от очите гребци, едновременно запориха водата. Гондолата се понесе надолу по канала, а мъжете в черни наметала и карнавални маски и жените в рокли, които блестяха на слънцето, се изправиха, за да виждат по-добре. Семейства надаваха поздравителни викове от плоскодънни пеоти и буркиели, почистени предния ден от рибешки глави, листа от марули или остатъци от каквото там продаваха, за да оцеляват, а сега драпирани със знаменца от ярки платове и гирлянди цветя. Малки баржи, понесли камерни оркестри, се поклащаха по вълните, които „Бучинторо“ оставяше след себе си.
Гондолите на чуждите посланици и папския нунций бяха единствените, за които се допускаше да не са боядисани в черно. Златни видения, дълги по петнайсет метра, те бяха гарнирани от носовете до кърмата със заврънкулки, фестони и ширити. Кабините им бяха с формата на гръцки храмове, покрити с резбовани богове и богини, делфини и легендарни морски създания. Завеси от копринена дамаска, бродирани и поръбени със злато, пазеха сянка и скриваха пътниците от любопитните погледи на тълпата.
Бернардо цял живот бе участвал в Сенсата и беше безразличен към спектакъла.
— Не знам за вас двамата — каза той, — но аз мисля, че тук е ужасно горещо. Влизам вътре. — Леко се препъна след виното, което бе погълнал, откакто бяха напуснали дока на „Пиета“. — Ако заспя, не ме събуждайте за пръстена. Вече съм виждал церемонията.