— Вярно — кимна Вивалди. — Но не става дума само за броя на нотите, които ще трябва да изпълниш. Какво впечатление искаш да създадеш? Да не искаш публиката да те слуша в ролята на мъж — слуга? И още по-лошо — евнух?
Киарета трябваше да признае, че иска последното впечатление, което ще остави, да е на красива жена и въпросът приключи, докато той я върна обратно към апокрифна история, за да отбележи, че е създал образа на Абра, само за да й предложи подходяща роля.
Киарета изригна повторно, когато видя партитурата за четирите й арии. Искаше да изпълни само две от тях. „Скучна“, беше присъдата й за третата, а „отвратителна“ бе най-милата дума, която можеше да намери, за да изрази отношението си към последната мелодия, която някога щеше да изпълни пред публика.
— Обеща, че ще напише ролята за мен, но само чуй! — и нескопосно изпя последната ария една вечер в стаята им.
Мадалена в продължение на седмици се опитваше да се изяви като помирител, но трябваше да се съгласи, че музиката звучеше като маршовете, които измисляха момчетата на село, когато играеха на войници.
Киарета не можеше да изкара репетиция, без да заръмжи или пък напълно да млъкне от раздразнение, преди да е стигнала до финала. Мадалена се опита да накара сестра си да види нещата през погледа на Вивалди: той разказваше история и тя просто изпълняваше една от многото роли, но Киарета я накара да замълчи, като я обвини, задето го защитава.
Солистките репетираха само своите партии и войната отново избухна, когато Киарета видя как всички части от ораторията се връзват една с друга. Финалната й ария щеше да е последвана от друга, изпълнявана от Барбара. Филя на име Джулия играеше Озиас, губернатора на окупирания еврейски град Бетулия, и всъщност тя щеше да изпълнява последната ария и един речитатив.
— Това са последните ноти, които ще изпея! — Киарета захвърли партитурата на пода при следващата си репетиция насаме с Вивалди. — Мразя ги! А вие още повече влошавате нещата, като написвате следващата ария много по-добре, така, че те ще ме забравят още преди да съм имала време да отстъпя от решетката!
— Киарета, как е възможно една слугиня да изпълнява последните думи в оратория? Важна е историята. — Вивалди говореше с равен натъртен тон, сякаш обясняваше неприятен факт на разглезено дете. — Героите имат значение.
— На публиката няма да й пука, ако ще Холоферн да пее с отрязана глава — отвърна Киарета. — Те идват да слушат певиците.
Лицето на Вивалди почервеня.
— Те идват, за да чуят музиката — рече той. — Важна е цялата композиция, не само ти.
Киарета отказа да вземе участие в следващата репетиция и когато Вивалди без коментар я замести с начинаеща певица, тя му изпрати съобщение, че изобщо няма да пее в продукцията.
— Катерина се надува и се държи така, сякаш наистина е Джудит, а аз съм нейната прислужница. Не забелязваш ли как ми се подхилква Барбара? — Киарета закри лице с ръце и заплака, докато седеше до сестра си в стаята. — А също и Джулия. Защо ми причинява всичко това?
Мадалена беше наясно, че заплахата на Киарета да не участва, е блъф. Последното й изпълнение щеше да е по време на литургия в седмицата преди представянето на ораторията, а тя нямаше да понесе да не пее отново.
— Сестра ти е направо невъзможна — подчерта Вивалди пред Мадалена през почивката на една от репетициите, докато Киарета изпускаше парата в стаята си. — Да заплашва, че няма да пее? Направо нелепо. Фили ди коро правят каквото им се каже. Да решават дали една роля е достатъчно добра за тях, или не? Та това не е по-различно от оперните диви! — Той потръпна. — И, между другото, какъв е шансът Конгрегационе да подминат възможността да изкарат пари от едно последно изпълнение, само за да погъделичкат егото на сестра ти? Пък и малко вероятно е новото й семейство да приеме спокойно внезапните й избухвания. — Раздразнението в гласа му беше примесено с гняв и горчивина. — Не. Тя ще пее.
— Говорите така, сякаш вече не я харесвате — отбеляза Мадалена.
— Съвсем не е така. Ужасно я съжалявам. Както и себе си, и теб, и всички. Ти вече никога няма да свириш, докато тя пее. Аз никога вече няма да мога да композирам за нея. Хората, които идват в църквата, няма да чуват гласа й. И това е нищо, като се има предвид какво изживява тя, като знае какво ще загуби. Киарета се отличава с дарба, която едва имаше време да развие, но никога няма да се радва на десетилетие слава.
Той поклати глава.