— Не, дори през последните няколко седмици, докато ми разиграваше сцени и обиждаше музиката ми, не съм спрял да я съжалявам. Чудех се какво бих правил аз, ако църквата ми кажеше, че не мога да свиря на цигулка. — Вивалди замълча. — Честна дума, не мога да си го представя. Бог да ми е на помощ, но мисля, че по-скоро бих умрял.
Слабият звук на барабани и тромпети се усилваше, докато Киарета и Мадалена вървяха по коридора към стълбището, извеждащо на балкона на църквата. Киарета спря за момент пред вратата.
— За последен път се изкачвам по тези стълби.
Мадалена не каза нищо. Посегна и се престори, че оправя ръкава на сестра си, просто за да има повод да я докосне. По коридора се зададе момиченце на около десет години, понесло кана с вода. То не откъсваше поглед от Киарета, докато не се изравни с нея, после сведе глава, измърмори някакво извинение и се заизкачва нагоре.
— Трябва да съм изглеждала по същия начин — каза Киарета, като гледаше как момиченцето внимава да не разплиска водата по стълбите, — когато се прокраднах нагоре и открих Микиелина. Беше толкова отдавна, едва си го спомням.
— Трябва да се качваме — подкани я Мадалена.
Устните на Киарета бяха леко разтворени, очите й се разшириха, после едва забележимо се присвиха, сякаш мислите й бяха така многобройни и противоречиви, че сами се унищожаваха. Пое дълбоко дъх, все едно се канеше да заговори, но после само протегна ръка към Мадалена и я прегърна дълго, дълго.
Най-накрая двете се изкачиха на балкона. Църквата под тях вече беше почти пълна. Мадалена се зае да настройва цигулката си, но за момент спря и попита:
— Клаудио пристигнал ли е?
— Не знам — отвърна Киарета, надничайки през цепнатина на тънките завеси. — Не го виждам.
Не беше го и търсила. Имаше чувството, че тълпата се събираше, за да стане свидетелка на нейната екзекуция.
— Мисля, че направих грешка — прошепна, но не беше сигурна дали иска да я чуят.
— Това място е по-претъпкано и от рая! — Анна Мария се усмихна на сестрите и извъртя очи, преди да седне пред клавесина.
Докато другите музикантки влизаха и заемаха местата си, тя прокарваше пръсти по клавишите. После излязоха певиците и се наредиха най-близко до решетката. Киарета механично се присъедини към тях. Последен на балкона се появи Вивалди, стиснал в ръка цигулката си. За началните ноти застана под ъгъл така, че да го виждат както духовата, така и струйната секция и когато филите кимнаха, че са готови, той вдигна вежди, за да им даде знак да започнат.
Духовите инструменти рязко изсвириха туш, подготвяйки сцената на двата противникови лагера, преди Мадалена и останалите да изригнат в див звук, подкрепян от по-ниските тонове на чело и виолончело. Към края на симфонията не остана нечут инструмент. Тимпаните гърмяха, докато стойките за ноти потракваха. Духовите инструменти свиреха, лютните, мандолините, теорботата и лютните с дълъг врат дрънчаха яростно. Музиката притихна и Вивалди започна енергично соло, последван от маестра Пруденция, първа цигулка, следвана от Мадалена — водеща втора цигулка. Заедно те изразиха нарастващо вълнение, завършващо с финално разтърсващо кресчендо от барабани и духови инструменти.
И тогава започна историята. След като Холоферн прегрупира войниците си, слугата влиза, за да му каже, че красива жена от еврейския лагер иска да се запознае с него. Катерина пристъпи напред и запя без нито един такт речитатив. Гласът й беше нежен и плавен, докато изливаше страховете и надеждите на Джудит, галеше всяка фраза с грация и лека меланхолия.
През прозорците и коридорите на „Пиета“ вече нахлуваше ноемврийският хлад, но на претъпкания балкон скоро стана горещо. Филите, които нямаха друга роля, освен да подсилват хоровете, започнаха да подбират изсвирените нотни листа и да веят с тях на музикантките, които лъщяха от пот.
И после дойде редът на Киарета.
–,Ne timeas non — пееше тя. — Не се страхувайте.“
Киаретиният глас се разнесе из църквата под акомпанимента на клавесина на Анна Мария, нотите се издигаха и спускаха надолу, прииждащи и оттеглящи се с перфектна лекота. Мадалена отпусна цигулката в скута си, докато гледаше сестра си. Абра трябваше да възхвалява красотата на Джудит, но на Мадалена й се струваше, че не само музиката, но и думите бяха идеални за сестра й.
— „Cedit ira, ridet amor — пееше Киарета. — Пред красотата на твоето лице гневът избледнява и любовта започва да проблясва, и всички аплодират твоя благороден дух.“
Преди края момичето до Мадалена припадна, а дрънчене на тимпани в задната част на балкона й подсказа, че още една музикантка е станала жертва на жегата. Най-малките момичета носеха кърпи, потапяха ги в набързо осигурените ведра с вода, за да могат музикантките и певиците да избършат челата си през някоя пауза.