— Страхувам се, че тотално ще се разглезиш и след като видиш този тук, вече никога няма да поискаш да дойдеш в моя беден малък театър! — Клаудио почти крещеше, за да надвика тълпата от хора, продаващи лакомства и билети.
— Сценарио! — извика той и размаха монета във въздуха, за да привлече вниманието на момче с програми.
Докато се придвижваха из лобито, Киарета видя, че повечето от присъстващите носеха същите наметала и маски като нейните, но имаше и такива, които бяха скрили лицата си зад черни маски с набръчкани чела или изхвръкнали очи.
— Какви са тези? — попита тя, заваляйки думите изпод ръба на маската си.
— Герои от комедия дел’арте — отвърна Клаудио. — След година ще ги разпознаваш всичките.
— А коя е птицата? — Кимна към приближаваща с куцукане към тях фигура, на чиято маска бяха изрисувани очила и дълга човка.
Клаудио леко повдигна маската си, за да говори по-ясно.
— По време на последната чумна епидемия един доктор натъпкал маската си с билки, които според него щели да го предпазят от болестта, докато лекувал пациентите си.
— Подействало ли е?
— Не за дълго, но маската му се харесала на всички.
Човекът с маската на доктора докосна рамото на Киарета, докато я подминаваше и се извини на дамата с нежен тънък глас.
— Това жена ли беше? — удиви се Киарета.
Клаудио се извърна да погледне.
— Във Венеция никога не се знае — отвърна, оглеждайки фигурата, докато тя не изчезна зад един ъгъл. — Тя — или той — е обута в пианеле, ужасните високи дървени обувки, които вече никой не носи. В днешно време жените предпочитат да си измокрят краката, отколкото да ходят на кокили — нещо, от което аз поне съм доволен. — Той я прегърна през раменете. — Харесвам те толкова висока, колкото си.
Доближиха стълбището и Клаудио я хвана за ръката. Изкачиха няколко площадки и Киарета се озова насред извит коридор. Пред дузина позлатени врати стояха мъже в ливреи. Клаудио стигна до една от тях и слугата ги въведе вътре.
Ложата, в която Киарета пристъпи, беше разделена на две. В задната част, точно до вратата, имаше маса с пръснати по нея карти за игра, а около нея бяха наредени комплект канапе и кресла. На креденца в едната страна имаше няколко бутилки вино и сребърни табли със сирена и сладки. На стената беше закачено огледало, което отразяваше сцената за онези, които бяха твърде навътре в ложата, за да виждат директно. По средата на ложата се спускаше завеса, сега дръпната. През нея Киарета успя да зърне позлатените перила на балкона и половин дузина седалки с червена кадифена тапицерия.
Собствениците на ложата още не бяха пристигнали, но след няколко минути Клаудио бе поздравен от мъж, който свали маската си, за да разкрие самоличността си. Марко Гримани, чието семейство притежаваше операта, обикаляше из ложите и поздравяваше приятелите си.
— Чух, че ще си тук — каза на Клаудио. — И исках да се запозная с жена ти, известната Киарета дела Пиета. — Марко й се поклони и взе ръката й в своята. — Проклет карневале! От години се опитвам да видя лицето ти, а сега носиш маска!
— Можеш да свалиш баутата си — прошепна Клаудио на жена си и посегна да махне шапката й. Развърза маската й и й помогна да издърпа качулката и мантията през главата си.
— Брава! — възкликна Марко. — Доказателство, че фили ди коро наистина са ангели! — Той грациозно повдигна ръката й и я целуна по китката.
Разговорът им бе прекъснат от пристигането на собствениците на ложата. Клаудио седеше на дивана и бъбреше, а Марко придружи Киарета до предните седалки. Тя огледа еднаквите ложи от двете страни и в дъното на театъра. Колоните бяха украсени с позлатени релефи на раковини, цветя и листа. Издялани от мрамор човешки фигури поддържаха всяка от ложите.
Тя се наведе, за да погледне надолу, където се трупаха множество хора.
— Къде ще седнат? — обърна се към Марко.
— Няма да седят, освен ако не си вземат столове под наем. Както в „Пиета“. — Посочи към няколко души, понесли пейки към предната част на залата. — Има още час до началото на представлението. Дотогава залата ще е претъпкана.
— Но как ще виждат?
Марко се засмя.
— И без това никой не обръща кой знае какво внимание. — Посочи нагоре. — Погледни към тавана!
От едната му страна бе изрисуван гербът на семейство Гримани и фигура, която, както обясни Марко, представляваше Славата, заобиколена от херувимчета и божествени създания, хванали цветни гирлянди. В другия край атрактивна картина изобразяваше Венера.