— Красиво е — отбеляза тя.
— О, още не си видяла най-хубавата част — похвали се Марко. — Едно от чудесата на Венеция. — В този миг картината започна да се разделя на две и от образувалия се отвор се спусна полилей с широчина десет метра. Четири златни и сребърни клонки, на които блестяха дузини бели свещи, се събираха в средата, в герба на семейство Гримани, от който излизаха позлатени лъчи, инкрустирани с оцветени в перлено топчета.
— Браво! — възкликна Клаудио, приближавайки зад тях и дръпна един стол. — За моята жена — рече той и подаде на Киарета малка чаша с кехлибарено на цвят вино. — Семейство Гримани представят най-доброто шоу в целия град, още преди операта да е започнала.
— Докато чакаме, можем да се насладим на забавлението преди началото на представлението. — Марко посочи към ложите отсреща. — Ето ги семейство Градениджо, наслаждаващи се на предястието си. — Очите му огледаха ложите. — Какво имаме тук?
Посочи към една от ложите, където някакъв мъж в баута опипваше корсажа на маскирана жена, преди завесата да се спусне и да ги закрие от погледите.
— Просто ще се престорим, че не ги познаваме — отбеляза Марко. — В края на краищата, нали носят маски. Кой би могъл да твърди със сигурност?
— Нямам представа — кимна Клаудио и повдигна вежди, когато с приятеля му си размениха поглед, който Киарета не успя да разгадае.
Долу съгледа двама мъже да спорят. Те свалиха маските си и започнаха да си разменят удари. Скоро към тях се присъединиха и други, докато цял куп тела се озова на пода. Няколко жени бързо-бързо си завяха с ветрило, а хората от първите редици в ложите запращаха надолу всичко, попаднало им под ръка.
През последните десетина минути оркестърът не спираше да се настройва, но не се чуваше от шумотевицата, затова диригентът даде знак на музикантите да засвирят възможно най-силно. Когато полилеят се вдигна и платното с Венера отново се плъзна на мястото си, те изсвириха първите си ноти.
Завесите се вдигнаха и пред погледа на Киарета се разкри сцена от древногръцко пристанище. На пристана по средата стоеше закотвен кораб, отзад се издигаше храм. От другата страна, пак отзад, се ширеше дворът на палат с мраморно стълбище към спалня. С лекота, сякаш театърът изобщо нямаше задна стена, сцената преливаше в изрисуван екран, изобразяващ бряг с армада от кораби в далечината.
Публиката отдолу заръкопляска, преди да се върне обратно към предишното си занимание. На сцената излязоха танцьори и затанцуваха балет, подготвяйки появата на героя и неговия антураж от войници. След няколко минути речитатив, сред шума в театъра се разнесе пронизителен глас и за кратко прикова вниманието на тълпата. Регистърът на гласа бе женски, същият като на Катерина, когато изпълняваше ролята на Джудит, но звукът отекна от задната стена и тавана със сила, неколкократно по-голяма, както се стори на Киарета.
— Знаеш ли кой е? Виждаш най-великия кастрат на нашето време — обясни Клаудио. — Сенезино. След края на представлението ще потегли за Дрезден, но се говори, че ще пее за Хендел в Лондон.
Героинята беше на път да се влюби в някакъв нисък дребен мъж с гънки мазнини, преливащи над яката на костюма му? Прилича на орех с ръце и крака, помисли си Киарета. Но колкото повече кастратът навлизаше в арията си, толкова по-склонна бе да повярва във всичко, дори в това, че и любовта с орех, е възможна.
— Дробове на мъж и глас на момче — рече Клаудио, — но е платил висока цена за това.
Гласът на Сенезино стана още по-висок, водеше към каденца, изпълнена с трели, извивки и поредица от ноти, ставащи все по-високи и по-високи, докато най-сетне публиката притихна и го загледа. При даден от дебелата му ръка знак, се включи оркестърът и арията завърши сред експлозия от аплодисменти.
После сцената отново се изпълни с войници и жени, които им махаха, изпращайки ги на война. Сенезино се качи на лодка по средата на сцената. Около борда се движеха нарисувани редици от вълни, лодката започна да се клати. От тавана се спусна някакъв бог и двамата изпълниха дует, преди богът да изчезне над сцената. Докато лодката напредваше към края на сцената, Сенезино повиши глас. Размахвайки меча си, закри първо действие. Завесата се спусна.
С изключение на морската битка, изпълнена с топове, дим и един кораб, който потъна, изчезвайки под сцената, почти нищо друго от операта не привлече вниманието на публиката. Местата в другата част на театъра бяха празни, с изключение на моментите, в които пееше Сенезино, а хората от ложите под тази на Киарета бяха по-заети да се състезават кой ще плюе най-далече в тълпата.