Той си беше отишъл и дори мисълта за него щеше да я повлече надолу толкова сигурно, колкото вързоп с нежелани вещи, привързани за камък и хвърлени в лагуната.
„Какво става с мен?“
Ръцете й бяха студени и влажни, когато ги сложи върху лицето си. Анна Мария мърмореше нещо в съня си, едно легло проскърца, когато сото маестрата в него се обърна на другата страна. „Може би телесните ми течности са излезли от баланс. Навярно би трябва да помоля да ми пуснат кръв — помисли си, — за да се отърва от войната във вените ми.“
Но я заливаше и още едно чувство, една изненадваща лекота, някакво замайване. Вивалди беше изтощителен с неговите настроения, с крехките си дробове, със спестените си усилия, с дребните си измами. Сега, когато нямаше да заема толкова място в живота й, той щеше да е по-лесен. Сега щеше да съумее да се съсредоточи единствено върху коро, да се обгради с музика и със следващото поколение фили. След няколко години, когато Пруденция се пенсионираше, щеше да стане маестра. Сред ученичките й щеше да има още Елизабети и тя щеше да ги обича заради чистотата и простотата им.
„Би трябвало да е достатъчно“ — рече си, но щом си представи бъдещето си помисли, че би трябвало да е по-ентусиазирана. И тогава изведнъж й стана ясно. „Искам да обичам някого и да бъда обичана по същия начин. Не така, както се обичат сестрите, не както обичам филите и те мен, а… — Спря за момент, преди да осъзнае за какво точно мисли. — Както се обичат мъж и жена.“ Навярно поради факта, че беше прекарвала толкова време покрай Вивалди, бе получила възможност да надзърне към нещо, което хората изпитваха и изживяваха при други обстоятелства. Забелязваше как нещо липсва от живота й единствено когато маестрото отсъстваше от него. Но онова, което изпитваше, не можеше да е любов. Любовта трябваше да е различна от болката, която я изгаряше.
Какво ли щеше да е да бъде въвлечена в топлата аура, излъчваща се от друг човек, да се сгуши в нея и да живее там? Легна отново и се опита да си го представи. Единственият човек, когото беше прегръщала силно, бе сестра й. Сега нея я нямаше, Вивалди — също. Усети нещо вътре в нея да започва да се свива, обзе я отчаяние и чувство на самосъжаление.
— Не! — прошепна във възглавницата си. Никога повече няма да допусна да се чувствам толкова зле, колкото последния път, когато той си замина. Дъхът й опари калъфката. Никога!
ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Коремът на бременната в осмия месец Антония беше голям като лютня. Всяка сутрин Киарета тайно й носеше сладкиши и разни други деликатеси, които докторът и съпругът на приятелката й й бяха забранили, уплашени от нарастващите й размери.
— Когато те започнат да раждат бебета, да се измъчват с глад колкото си искат — отбеляза Антония един ден към края на карневале. Направи мълчалив знак на Киарета да извади контрабандните лакомства от джоба си и ги сложи в скута й. После, привеждайки се колкото може напред сред облака възглавници, струпан в горната част на леглото, Антония разгърна пакетчето. — Захаросани ядки! И плодови бонбони! — изписка тя и бързо пъхна парченце сушен подсладен лимон в устата си. — Толкова си добра с мен, но мислиш ли, че утре ще успееш да промъкнеш малко вино? От онова, сладкото, което харесвам?
— Антония! — Киарета плесна подалото се изпод завивките коляно на приятелката си. — Малко трудно ще ми е да го скрия, а и какво очакваш да направя? Да отида в кухнята и да кажа, че ми трябва една бутилка вино ли?
— Защо не? Те са твои слуги. Няма да се разприказват.
— Освен пред майка ти.
— О, моля те, не ми напомняй — простена Антония и притисна ръце към корема си. — Света Дево, ама че боли. Нямам търпение веднъж да се свърши. — Облегна се назад и пое няколко дълбоки глътки въздух. — Е, кажи ми какво прави брат ми?
Лицето на Киарета помръкна.
— И снощи не се прибра.
— Колко пъти вече се случва?
— Не знам.
— Добре. Вече не ги броиш. Това е напредък. Не си казала нищо на майка ми, нали?
— Не, разбира се, не! — Първия път, когато бе установила, че леглото на Клаудио е непокътнато, Киарета бе изпаднала в паника и бе отишла при Джустина, сигурна, че съпругът й се е удавил в канала или пък лежи арестуван в затворническа килия. Джустина се бе отнесла безмилостно с нея. Киарета била глупава и неблагодарна. Клаудио щял да прави онова, което съпрузите имали право да правят и ако била отгледана с цел един ден да стане съпруга на патриций, щяла да е наясно. Тогава Киарета се беше заклела, че от този ден нататък, дори Клаудио да не се прибереше цяла седмица, Джустина нямаше да разбере за това от нея.