— Ами споразумението, което подписа с „Пиета“? Нали имаше нещо такова?
Той посегна през масата и докосна ръката й.
— От „Пиета“ няма дори да допуснат, че съм нарушил споразумението. Няма да се изправят срещу семейство Морозини заради нещо така маловажно. Виж баща ми. Той всеки месец им печели повече пари със своите партита, отколкото биха получили според онова нещастно споразумение. — Клаудио замълча за момент. — Всъщност, мисля, че идеята е чудесна.
— Какво?
— Да започнеш да пееш отново. Какво ще кажеш за идеята „Пиета“ да изпрати сестра ти у нас и двете да направите рецитал — само за пред неколцина приятели? Ако отвърнат положително, въпросът дали можеш да пееш пред други хора, или не ще бъде решен, не мислиш ли?
— Клаудио, не съм пяла от години.
— Освен за мен. А светът не е чувал гласа ти от прекалено дълго време. — Свещта осветяваше лицето му. „Въпреки, че бръчките и леко прошарената му коса не можеха да останат незабелязани, в този момент — каза си Киарета — той е най-красивият мъж, раждал се някога на тази земя.“
И така, въпросът беше решен. Точно преди патрициите да започнат да напускат Венеция и да се отправят към вилите си в провинцията за летния сезон, в пиано нобилето на Палацо Морозини се събраха няколко дузини гости в интимен кръг. Щяха да ги развличат бившата Киарета дела Пиета и нейната сестра.
Антония преживя поредния си шок, когато разбра, че Андреа се е съгласил да им акомпанира на клавесина. Предната седмица, когато Мадалена бе дошла в Палацо Морозини за репетицията, разказа на двамата за плана си да заведе Бенедета и Корнелия на първото им частно парти. Маестра Пруденция беше поспорила, смяташе, че е по-добре вместо Бенедета да изпратят някое по-атрактивно момиче, но Мадалена бе останала непреклонна — когато тя правела подбора на музикантките, поканите щели да отиват за онези, които се трудели най-много и били най-добри. И, между другото, мислеше си Мадалена, нямаше нищо по-лесно от това да обикнеш малката Бенедета с нейното сладко белязано личице. Ако Мадалена беше богат венециански благородник, Бенедета щеше да е тази, която да го накара да развърже кесията си.
До този момент Мадалена не беше прекарвала много време в компанията на Андреа и сега разбираше защо Киарета го харесва. Той беше от хората, които се усмихваха, когато нещо е забавно и не го правеха, когато нямаше на какво да се смее. Не зяпаше Киарета глупаво или нахално, а загрижено: интересуваше се дали й беше достатъчно топло в някоя стая, в която ставаше течение, дали е яла достатъчно, дали си почива достатъчно, когато е изморена. Ефектът от всичко това върху Киарета беше непогрешим. Когато Андреа беше наблизо, тя сияеше.
— Трябва да внимавам какво ще се сервира — засмя се Киарета и им разказа историята със стридите. — Сега вече ги обожавам, но наистина са плашещи на вид.
— Вероятно няма да е добре да се поднесе и някоя риба с огромни изцъклени очи — намеси се Андреа. — Погледът им винаги ми се е струвал изпълнен с обвинение.
— Нито пък животинчета — добави Мадалена. — На някои партита, на които сме канени, са ни сервирали дроздове с глави и веднъж една от филите повърна направо на масата. Другите пък заплакаха за бедните мъртви птички и се страхувам, че впоследствие претупаха концерта.
На партито на Морозини нямаше подобни инциденти. Бенедета и Корнелия седяха на масата с широко отворени очи, вземаха си втора и трета порция от храните, които им харесваха, и си разменяха скришом погледи заради количеството вино в чашите им.
— Няма да получите втора порция от това — прошепна им Мадалена, която седеше до тях. — Не забравяйте, ще трябва да свирите.
След вечерята Мадалена изсвири една триосоната с двете момичета, после помоли Киарета да се присъедини. При първите ноти публиката се размърда, сякаш познаваха мелодията, но не можеха да разберат откъде точно им е известна. После Киарета запя.
— „Salve Regina, mater. — Гласът й звънтеше из портегото. — Vita, dulcedo, et spes. Живот наш, сладост и надежда, поздрави на теб, Кралице, майко на милостта.“
Бенедета и Корнелия, които изпълняваха просто континуо, не можеха да откъснат очи от нея, слушаха глас, за който само бяха чували да се говори.
Когато свършиха, Клаудио се изправи.
— Току-що чухте мелодията, която ме накара да се влюбя в жена си. — Мъжете изръкопляскаха, жените въздъхнаха.
— Знаейки това, Киарета е подготвила друга изненада за вас.
Андреа стана и седна пред клавесина. С Мадалена изсвириха началните ноти и Киарета запя любимата си ария от последното си явяване пред публика.