— „Пред красотата на твоето лице гневът избледнява и любовта започва да блести.“
Когато приключи, Клаудио приближи до прозореца.
— Елате и погледнете навън. — Махна на гостите да се присъединят към него. Чули музиката, дузина лодкари се бяха насъбрали под прозорците на палацото. Киарета се дръпна, но Клаудио я побутна да застане отпред.
— Вече всичко е наред — успокои я той. — Всичко е наред.
Гостите се върнаха по местата си, а Андреа обяви.
— Тази вечер има още изненади — рече той, гледайки към Киарета, — и тази тук е за теб. — Той седна пред клавесина, а Антония и Клаудио застанаха до него.
— Андреа ми спомена, че много си харесвала Виктория Франко — започна Клаудио — и на нас ни се струва, че това стихотворение сякаш е било написано специално за теб.
Андреа засвири.
„Occhi lucenti et belli“ — запяха в хармония. — „Красиви блестящи очи, как могат да изразяват за един миг толкова много нови неща? Толкова нежни чувства — сладки, хапещи и диви — нахлуват в това обгорено сърце, което иска да ти даде всичко, що си пожелаеш“. — Докато пееха, Клаудио и Андреа не сваляха поглед от Киарета. — „Този, който би живял и умрял за теб, иска само твоите скъпи красиви очи завинаги да останат ведри, щастливи и чисти.“
Мадалена стоеше до сестра си, обгърнала талията й с ръка. Коленете на Киарета омекнаха и Мадалена я подхвана по-здраво, за да я подкрепи.
„И двамата я обичат — помисли си тя. — Ако не го е знаела преди, сега вече го разбра.“
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Планът, замислен същото това лято на палубата на гребна лодка в канала Брента, беше доста дързък и съответно можеше да идва единствено от Антония. Тя се беше оттеглила във вилата на семейство Морозини, за да прекара там лятото с двете си деца, няколко слуги и една бавачка. Всеки ден с Киарета се измъкваха навън, за да прекарат малко време насаме. Сега ги придружаваше Лука, пристигнал от близката вила Барбериго, разположена малко по-нагоре по канала.
За първи път беше повдигнала въпроса още на дока, но той временно бе забравен, докато Лука лениво гребеше към отсрещния бряг, а после, в неволен зигзаг, пое обратно към дока със скорост, която при един евентуален сблъсък на лодката заплашваше да ги изхвърли във водата.
— Ще ми се Андреа да беше тук да ми държи чадърчето — нацупено рече Антония, когато Лука най-сетне успя да изправи лодката. — Или пък Лука да имаше повече ръце.
— Това ми напомня да те питам виждал ли си изобщо Андреа? — Киарета се опитваше да изглежда възможно най-равнодушна, докато изчакваше отговора.
— Не особено често — отвърна Лука. — Отби се за ден-два, когато имаше някаква работа в Падуа, но каза, че бил прекалено зает, за да отдели време за виледжиатурата това лято.
— За инвестицията в книговезницата ли става въпрос? — попита Антония.
— За нея и за още нещо, свързано с някакъв процес за отпечатване на музикални… По дяволите! — Лука беше откарал лодката толкова близо до брега, че клонките на върбите събориха шапката от главата му.
Щом отново се озоваха в центъра на канала, Лука погледна към Киарета.
— Е, какво мислиш за идеята на Антония?
Киарета простена.
— Надявах се да сте забравили за нея.
— Е, защо не? — попита Антония.
— Защото е налудничава. Не мога да пея в опера!
— Не, разбира се, ако знаят, че си ти — съгласи се Антония. — Но онези жени са толкова скрити сред пластовете грим и перуки, та и собствените ни майки да бяха, пак нямаше да ги познаем. — Тя закри устата си с длан. — Извинявай, забравих, че ти нямаш майка.
Прибързаните, но добронамерени забележки на Антония бяха често явление и се бяха превърнали в една от най-милите черти на характера й.
— Не е съвсем вярно. Имам майка, просто не знам коя е. Така че си права — би могла да стои на сцената и да пее от все сърце, а аз пак не бих я познала. От друга страна, мисля, че ще позная твоята майка, пък дори преоблечена като краля на Франция.
— С мустаци и брада! — изписка Антония. — Това вече ще е гледка, която заслужава да се види! Но, сериозно, защо не, ако си сигурна, че няма да те хванат?
— Ами, от една страна, ще изисква много работа.
— Няма да се налага да изпълняваш цялата опера — възрази Антония. — Можем да намерим такава, в която сопраното да разполага с дълги почивки между сцените и да успееш да си смениш дрехите с него. После, щом свършиш, отново ще се преоблечете и всички ще се отправим към Ридото с нашата сладка малка тайна.