На пистата чакаха три частни самолета — „Гълфстрийм“ и „Бомбардиър“. Най-доброто от доброто в частната авиация.
Малко по-далеч от тях беше самолетът на Джак — подобната на „Конкорд“ машина, наречена „Небесният воин“.
— Започвам спускане — каза Плашилото и насочи хеликоптера към пистата.
Джак влезе в кабината отзад и седна до Хадес.
— Така. Мистериите не ни бяха разкрити. Това означава, че трябва да ги открием. С колко време разполагаме?
— Имаме време — отговори Хадес. — Не е много, но все пак имаме. Мистериите — познанието, което е нужно, за да бъде предотвратено събитието Омега — се пазят в хранилищата на три тайни града: Туле, Атлас и Ра. Трябва да открием тези градове — и трисмагите, които ги охраняват — и да отключим хранилищата преди да настъпи краят на вселената.
Кацнаха на пистата.
Освен двамата дежурни охранители наоколо нямаше жива душа, цареше пълна тишина.
Двамата охранители определено се стъписаха, като видяха шефа си, мистър Антони Десакс, който слезе от хеликоптера и тръгна към тях с енергична крачка.
— Кой друг мина оттук през последния час? — попита Хадес.
По-възрастният пазач отговори:
— Мистър Комптън-Джоунс, сър, и трима от хората му, включително един кардинал.
Хадес се обърна към Джак.
— Орландо и кардинал Мендоса. Те също ще търсят трите града.
Джак поклати глава.
— Забрави за това засега. Ще участваме в това състезание друг ден. В момента просто искам да се прибера у дома.
Джак Уест застана пред Шейн Скофийлд на пустата писта.
Тримата морски пехотинци зад Плашилото — Майка, Астро и Томахавката — подготвяха един от самолетите за полет.
— Наистина съжалявам, че се наложи да те удуша — каза Джак.
— Нямаше как иначе — отговори Плашилото.
Стисна ръката на Джак.
— За мен беше чест да те срещна, Джак Уест. Струва ми се, вече знаеш какво трябва да направиш. Ако някога ти потрябва помощ, обади се.
— Да. Благодаря. Благодаря, че беше единственият честен участник в тези игри.
— Удоволствието е мое — каза Плашилото.
— Ей, Плашило! — извика Майка от самолета. — Стига дрънканици! Път ни чака. Чао, Ловецо.
Плашилото кимна на Джак.
— Успех.
— И на теб — отвърна Джак.
С тези думи двамата герои се разделиха и тръгнаха към самолетите си.
Когато стигна до „Небесният воин“, Джак завари дребничката си майка да го чака до стълбата на самолета. Стреч и Мечо Пух бяха до нея.
— Здравей, мамо — каза Джак. — Нямаше как да ти кажа „здравей“ както трябва. Здрасти, момчета.
— Как си, Джак? — попита Мей. — Забъркал си се в същинска каша през последните дни, нали?
— Може да се каже. Нямате представа колко се радвам, че ви виждам, момчета. Не знам как сте ни намерили, но е чудесно, че сте се справили. Благодаря.
Мечо Пух се засмя.
— Няма защо.
— И ти би направил същото за нас — каза Стреч. — И… веднъж вече го направи.
— Може би — каза Джак и си спомни нещо. — Боже! Хор! Беше в Пайн Гап…
— Няма проблем — каза Меч Пух. — При ветеринаря е. Беше малко умърлушен, заради стрелбата по него. Преди да тръгнем за Карачи го оставихме при ветеринар в Брум. Казахме, че е било ловен инцидент. Можем да го приберем на връщане.
— Тогава да тръгваме — каза Джак и се изкачи по стъпалата към самолета.
— Знаеш ли — изпъшка Мей, която го последва. — Винаги казвам, че искам да ви виждам по-често с Лили и че трябва да ми се обаждате. Не мога да повярвам, че трябваше да се случи нещо такова, за да се видим.
— Не говори прибързано, мамо. Предвид знанията ти, мисля, че през следващите месеци и години ще се виждаме много често — отвърна Джак.
„Небесният воин“ се издигна над Индийския океан и се понесе в нощното небе.
Джак заспа в частното си отделение в задната част на кабината. С бърза операция с местна упойка Стреч бе извадил древния жълт скъпоценен камък и модерния заряд, имплантирани в тила му.
След като взе жълтия камък в ръце, Джак се вгледа в него. Беше шлифован и излъчваше странна сила. Щеше да го изследва допълнително. След това Стреч заши раната му и Джак, уморен до смърт, потъна в дълбок сън.
Мей, Лили, Алби, Е-147 и кучетата бяха в кабината, налягали където могат, и също спяха. Мечо Пух, Стреч, Хадес и Йоланте дремеха на седалките.
Само Скай Монстър не спеше — трябваше да пилотира любимия си самолет.
Джак сънува сън.
За Долния свят и неговите смъртни изпитания. За воините със странни шлемове — Хаос, Страх, Хидра, Цербер. За мъжете, които се бяха удавили или бяха умрели по друг начин, за двубоите и побеснялата армия минотаври.