И по странните механизми на сънищата в съня му се появи Мефистофел и Джак започна да се пита насън — къде се бе дянал Мефистофел в целия хаос?
Умът му започна да възстановява събитията — къде последно бе видял шута убиец? Не беше ли на втората сцена в двубоите? Не беше сигурен.
Мисълта за Мефистофел докара лицето на шута точно пред очите му. Видя как дребният демон се хили и показва подострените си зъби, как държи нож и казва с тънък глас:
— Няма да ме забравиш, нали? Казах ти, че аз няма да те забравя.
Джак отвори очи.
Мефистофел се бе навел над него, бе приближил злото си червено лице до неговото и държеше нож почти до носа му!
Не беше сънувал гласа и думите. Мефистофел ги бе казал наяве.
Умът на Джак запрепуска.
Мефистофел вероятно се бе измъкнал от кратера с първия хеликоптер и се бе скрил в „Небесният воин“, преди те да стигнат до самолета.
Мефистофел замахна с ножа, но Джак сграбчи ръката му и запрати джуджето настрани.
Грабна пистолета, който държеше до леглото си, вкара патрон в цевта…
… но Мефистофел скочи към него и със съскане бутна ръката му с пистолета настрани, към илюминатора зад него.
Джак напрегна сили, а Мефистофел го възседна. С дясното си коляно притисна ръката с пистолета към илюминатора и отново вдигна острия нож.
Джак беше в лоша ситуация.
След всички изпитания и битки този дребен плъх, това копеле, щеше да му пререже гърлото.
— Бай-бай! — изписука Мефистофел и вдигна ножа, за да нанесе фаталния удар.
— Точно така — каза Джак…
… и натисна спусъка на притиснатия към леглото пистолет.
Изтрещя изстрел, оглушителен в тясното пространство, и куршумът проби стъклото на илюминатора.
Резултатът беше мигновен.
Налягането в кабината спадна и вихрушката свистящ навън въздух отнесе илюминатора изцяло. Всичко, което не беше закрепено, излетя през отвора — книжа, одеяла, дрехи.
При този внезапен ураган Джак премести тежестта си, преметна Мефистофел над себе си и провря главата му през илюминатора!
Злото дребно човече изпищя, когато тялото му за момент запуши отвора, после… фшшшт, стихията го засмука и го изхвърли навън изцяло, при което стърчащите парчета стъкло срязаха тялото му ужасно.
Повече никой не го видя.
Задъхан, Джак излезе от помещението и влезе в голямата кабина при Лили, Алби, Мей, Йоланте и Хадес, които бяха скочили на крака, събудени от изстрела и писъка на сигнала за дехерметизация.
По интеркома се чу гласът на Скай Монстър:
— Джак! Какво става? Загубихме налягане в стаята ти.
Джак натисна един бутон.
— Затворена е, Монстър. Възстанови налягането в останалата част от самолета.
— Какво стана?
— Имахме неканен гост — отговори Джак. — Шутът. Няма да идва повече.
След девет часа „Небесният воин“ кацна на друга отдалечена писта в друга отдалечена пустиня — пистата във фермата на Джак в безкрайната австралийска пустош.
Елегантният черен самолет започна да рулира и стигна до малка постройка до пистата.
Пред постройката ги чакаше Зоуи, жената на Джак. Самата тя се бе върнала от Марианската падина само преди няколко часа.
Когато видя от самолета да слизат Джак, с Хор на ръце, следван от двете кучета, Лили и Алби, се усмихна широко и каза:
— Само почакайте да чуете какво видях…
А после видя ранената птица и обръснатата глава на Джак и усмивката ѝ изчезна.
Видя и Мей, Йоланте, Хадес и Е-147, които слязоха от самолета след Джак.
— Исусе! Майко мила! — възкликна Зоуи. — Заминавам само за седмица и виж на какво си заприличал! Какво е станало? Като че ли си ходил до ада и си се върнал.
— Почти позна, скъпа — каза Джак. — Да влезем и да седнем. Имам да ти разказвам много.
Епилог
В най-вътрешното кътче на Долния свят, в най-далечната точка на огромната състезателна писта, на която се бе провело Петото изпитание, всичко беше замряло.
Огромната пирамида, която осветяваше голямата кухина по време на изпитанието, сега не светеше. Единственото осветление бяха аварийните лампи, захранвани с акумулатори, от двете страни на пистата без мантинели.
Разбитите машини и мъртвите тела на бойците, намерили края си по време на изпитанието, все още бяха там, където бяха паднали, и чакаха да дойдат минотаврите, за да ги изнесат.