— А как се отнася той с такива като вас? — сериозно попита пак същото това мъничко момче, на което бе харесала играта на коня.
Всички наоколо се разсмяха. А после пак се раздадоха нетърпеливи гласове.
— Разказвай по-нататък! Пък ти, Игорка, не прекъсвай! Разказвай, Гуля!
— Е, и ето… — започна пак Гуля. — Но докъде бях спряла?
— Дето добрият режисьор знае как да се отнася с децата.
— Да, да! — каза Гуля. — Добрият режисьор е като добрия учител. През време на снимките е строг, а след снимките е добър. Ако разбереш какво той иска, после вече не е трудно да направиш всичко както трябва. Но най-главното в работата с нас, това е търпението. Ако режисьорът няма търпение, нищо няма да излезе. Най-важното е да разбереш какво се иска от тебе. Ето, когато режисьорът ти разкаже целия епизод, заинтересува те, тогава всичко тръгва като по масло.
Гуля помълча.
— Най-главното е подходът.
Като слушаха Гуля, децата се проникваха с все по-голямо и по-голямо уважение към нея: как всичко разбира тя! Просто като възрастна. И какви думи приказва: „епизод“, „подход“, „кадър“… Такива думи знае, във филм се е снимала, никак не се е възгордяла! И все за трудностите разправя, а за това, че така хубаво играе — нито дума…
И още дълго би разказвала Гуля за своята работа в киното, ако не бе станало време за лягане.
Всички се пръснаха по палатките си. Стана съвсем тихо.
Гуля си легна в леглото до прозореца и дълго-дълго прехвърля в ума си всички събития от тази вечер: и филма, който толкова много неща й припомни, и тия славни деца, които така жадно слушаха всичко, което тя им разказваше. И сърцето й пак се препълни с безкрайна, спираща дъха й радост. Колко хубаво е все пак, колко интересно е да живееш на света!
Стръмният гръб на Аю-даг, Мечка-планина, минаваше под самите звезди. От време на време от черното небе се откъсваше звезда и политаше надолу, зад гърба на старата мечка.
И чуваше се как съвсем наблизо долу морето се удря, гърми и бъхти — мъкне след себе си камъни…
В Москва, в Москва!
Весело и незабелязано изтече цял месец. Наоколо имаше толкова нови неща, че Гуля не знаеше кое по-рано да гледа, с кое по-рано да се заеме.
Наближаваше времето за отпътуване.
Денят не й стигаше, преди заминаването си тя искаше да довърши хиляди работи — да събере колекция от камъни от Артек за краевия музей, да научи от Барасби още няколко особено трудни начини на яздене и да покрие нормата за значката БГТО8.
Почти всичко бе минало — и плуване, и гребане, оставаше сега най-трудното за Гуля — стрелба и хвърляне на бомби.
А стрелките на нейното часовниче, без да държат сметка за нищо, бягаха сега някак си особено бързо.
Мъчно й беше да се раздели с Артек, с новите приятели.
А отгоре на това у Гуля се бе появил и един четириног питомец, когото тя много обичаше — лисиченце. Бяха го нарекли „Рижик“.
Това беше хубавичко малко хищниче. Червеникавата му козинка беше толкова гъста и мека, че ти се искаше безкрай да я гладиш. Крайчецът на дългата и пухкава опашка на Рижик беше съвсем бял. Бели бяха и гърдите на лисичето, сякаш имаше бял нагръдник. И краят на опашката също беше изящно бял. А очите на лисичето — тесни, блестящи — гледаха така лукаво, също като че бе замислило някаква хитрост — за която никой, никой не биваше да знае — ненапразно то така хитро се усмихваше.
Когато Гуля му донесе за пръв път кокоши кокалчета за обяд, Рижик заскимтя, залая, заджавка от нетърпение. И още не успяла Гуля да ги изсипе пред Рижик, той с настървение се нахвърли на храната и се залови бързо-бързо да заравя костите в земята.
— Мислиш, че ще ти ги взема? — попита Гуля и се засмя. — Виж ти какъв лакомник! Почакай, ще те отуча аз от тази лакомия.
Тя започна да тича всеки ден при Рижик, да го храни, като не му позволяваше да заравя храната в земята. Рижик скимтеше, джавкаше, мяташе се из клетката, но малко по малко започна да слуша. Скоро той дори така се привърза към своята възпитателка, че жално скимтеше и ръмжеше, когато тя си отиваше. Гуля милваше Рижик по гърба, по бялото нагръдниче и му приказваше:
— Не плачи, Рижик, аз си отивам за малко, но скоро ще трябва да се разделим завинаги — аз ще замина далече, при мама, у дома!