Благодарение на господин Бейли, когато след месец и половина Шарлот се върна с Никол на ръце, Дик бе подписал още два договора с издатели от Испания и Белгия, имаше голям додж и зад волана му седеше редник Бенсън. Но Армстронг не й каза, че автомобилът е на изплащане и че не всяка седмица има пари за заплатата на Бенсън.
- Колата внушава доверие на клиентите - заяви той и я увери, че работата вървяла все по-добре. Жена му се опита да не обръща внимание на факта, че неразпечатаните кафяви пликове продължават да лежат в чекмеджето, но дори тя остана впечатлена, когато Дик й каза, че Оукшот се бил върнал в Лондон и го попитал дали познава човек, който би взел на работа стар войник като него.
След публикуването на първите три ръкописа в Канада, Франция, Белгия и Испания все повече чуждестранни издатели започнаха да слизат от асансьора на техния етаж и да си тръгват с дълги, напечатани на машина списъци на книги.
С увеличаването на броя на договорите Армстронг престана да пътува до Берлин. Вместо това пращаше полковник Оукшот и го натоварваше с незавидната задача да обяснява на Юлиус Хан защо паричните постъпления са толкова малки. Оукшот продължаваше безусловно да вярва на Дик - в крайна сметка нали бяха служили в един и същи полк? - както и Хан, поне за известно време.
Но въпреки няколкото сделки в чужбина Армстронг все още не успяваше да убеди нито едно водещо британско издателство да купи правата върху книгите му. След месеци на отговори от рода на „Ще ви позвъня, капитан Армстронг“, той започна да се чуди още колко време ще му отнеме да отвори вратата, която щеше да му позволи да стане част от британския издателски свят.
В една октомврийска сутрин, докато Дик гледаше към огромните сгради на „Глоуб“ и „Ситизън“, двата най-популярни ежедневника в страната, Сали му съобщи, че по телефона го търси журналист от „Таймс“. Армстронг кимна.
- Свързвам ви с капитан Армстронг - каза секретарката.
Той пресече стаята и взе слушалката от ръката й.
- Тук е Дик Армстронг, директор на „Армстронг Комюникейшънс“. Какво обичате?
- Казвам се Невил Андрейд и съм научен кореспондент на „Таймс“. Наскоро попаднах на френския превод на едно от изданията на Юлиус Хан, „Немците и атомната бомба“. Любопитен съм да науча още колко заглавия сте превели.
- Армстронг затвори телефона чак след час - след като разказа на Андрейд живота си и му обеща до обед да му прати по шофьора си пълния списък със заглавия.
На следващата сутрин пристигна в офиса си с голямо закъснение заради обичайната лондонска мъгла и Сали му съобщи, че за двайсет минути са го търсили седем души. Телефонът отново иззвъня и тя посочи към бюрото му, където лежеше новият брой на „Таймс“, разтворен на научната страница. Армстронг седна и прочете дългата статия на Андрейд за атомната бомба и за това как макар да били изгубили войната, немските учени все още в много отношения далеч изпреварвали останалия свят.
Телефонът иззвъня за пореден път и той продължи да се чуди защо толкова обсаждат Сали, докато не стигна до последния абзац на материала. „Ключа за тази информация държи капитан Ричард Армстронг, който притежава правата върху всички публикации на престижната империя на Юлиус Хан.“
След няколко дни думите „Ще ви позвъня, капитан Армстронг“ се превърнаха в „Убеден съм, че можем да изпълним тези условия, Дик“ и той започна да подбира издателствата, които да публикуват неговите ръкописи и да разпространяват списанията му. Хора, с които до този момент не бе успявал да си уреди среща, го канеха на обяд в „Гарик“, макар че не стигаха чак толкова далеч да му предложат да стане член на клуба.
До края на годината Армстронг най-после върна хилядата лири и полковникът вече не можеше да убеждава Хан, че неговият директор все още имал затруднения със сключването на договори. За радост на Оукшот, немецът не знаеше, че доджът е заменен с бентли и че Бенсън носи красива сива униформа. Последният проблем на Дик беше да намери подходящ нов офис и квалифициран персонал, за да върви в крачка с бързото разрастване на компанията. Когато етажите под и над неговия се освободиха, той незабавно ги нае.
На годишната среща на северностафордширския полк в „Кафе Роял“ Армстронг се сблъска с майор Уейкъм и научи, че Питър неотдавна бил демобилизиран и имал намерение да постъпи в „Грейт Уестърн Рейлуей“. Трябваше му цяла вечер, за да го убеди, че в „Армстронг Комюникейшънс“ ще има по-добри перспективи. Следващия понеделник Уейкъм постъпи при него като генерален управител.
След като майорът пое нещата в свои ръце, Дик започна да пътува из целия свят - от Монреал до Ню Йорк и от Токио до Крайстчърч[21] - за да продава ръкописите на Хан, като винаги искаше големи аванси. Влагаше парите в няколко различни банкови сметки и накрая дори Сали не бе сигурна точно с колко средства разполага компанията. Когато се връщаше в Англия, той установяваше, че малобройните му служители не са в състояние да задоволяват постоянно растящото търсене на книги.