Когато се освободи цялата сграда на Флийт Стрийт Армстронг без колебание я нае. Сега вече даже най-скептичните потенциални клиенти, които посещаваха новия му офис, признаваха, че си струва да правят бизнес с капитан Армстронг. До Берлин достигнаха слухове за успехите му, но писмата на Хан с искане на подробности за продажбите страна по страна, всички договори и счетоводни баланси продължаваха усърдно да се пренебрегват.
С Оукшот все повече се отнасяха като с обикновен куриер, макар наскоро да беше получил поста заместник-председател на директорския борд. Ала даже след като полковникът заплаши да подаде оставка и Стивън Холит съобщи на Армстронг, че е получил писмо от лондонските адвокати на Хан с предупреждение за прекратяване на договора, Дик не се разтревожи. Бе убеден, че докато законът не му позволява да напуска Германия, партньорът му няма как да открие колко много се е разраснала неговата империя, а следователно и на колко всъщност се равняват петдесет процента.
Няколко седмици след като през 1951 година Уинстън Чърчил се върна на власт, отмениха всички ограничения за пътуване на германските граждани. Армстронг не се изненада да научи от Оукшот, че Хан и Шулц първо ще посетят Лондон.
Двамата взеха такси до Флийт Стрийт, за да се срещнат със своя задграничен партньор. Сали ги посрещна в приемната и ги отведе в огромния нов кабинет на Дик с надеждата, че са останали достатъчно впечатлени от кипящата навсякъде дейност.
Немците влязоха и бяха приветствани с широката усмивка, която и двамата отлично си спомняха. Шулц се удиви колко много е напълнял капитанът и не обърна внимание на пъстрата му вратовръзка.
- Добре дошли, скъпи мои стари приятели - започна Армстронг и разпери ръце: приличаше на голям мечок. -Толкова време мина! - Той сякаш се изненада от студената им реакция, но ги покани да седнат на удобните кресла от двете страни на бюрото му, после се настани на високия стол, който му позволяваше да ги гледа отгоре надолу. На стената зад него висеше голяма снимка на фелдмаршал Монтгомъри[22], окичващ гърдите на младия капитан с кръст за храброст.
Сали поднесе на гостите фини порцеланови чашки с бразилско кафе и Хан тъкмо се канеше да започне предварително подготвената си реч, когато един от четирите телефона на бюрото иззвъня и Дик вдигна слушалката и немският издател реши, че ще нареди на секретарката си да не го свързва с никого, ала вместо това партньорът му поведе напрегнат разговор на руски. Едва бе свършил, когато отново го потърсиха, и той премина на френски. Хан и Шулц търпеливо чакаха.
- Много съжалявам - след като затвори слушалката на третия телефон, каза Дик - но както виждате, не ме оставят на мира. И петдесет процента от всичко това - с широка усмивка прибави той, - е за теб.
Хан за втори път понечи да започне речта си, но Армстронг издърпа горното чекмедже на бюрото и извади кутия хавански пури - нещо, което гостите му не бяха виждали от десет години. Хан отрицателно махна с ръка, Шулц неохотно го последва.
Издателят направи трети опит.
- Между другото - каза Дик, - запазил съм маса за обяд в „Савой Грил“. Всички видни личности се хранят там. - Той им отправи поредната си широка усмивка.
- Ангажирани сме - лаконично отвърна Хан.
- Но ние имаме да обсъждаме толкова много неща! -настоя Армстронг.
- Нямаме какво да обсъждаме - отсече Хан.
Дик замълча.
- Със съжаление трябва да ви съобщя, капитан Армстронг - продължи немецът, - че решихме да прекратим работата си с вас.
- Това не е възможно - отвърна Армстронг. - Подписали сме валиден договор.
- Очевидно от известно време не сте чели договора -каза Хан. - Ако го бяхте направили, щяхте да сте наясно с последствията от неспазването на финансовите ви задължения към нас.
- Но аз възнамерявам да изпълня...
- „В случай на неизплащане всички права автоматично се връщат на първоначалния им притежател“ - изрецитира клаузата Хан.
- Но аз съм с състояние веднага да покрия задълженията си - не съвсем уверено отвърна Армстронг.
- Това няма да се отрази на решението ми - отсече немецът.
- Но според договора сте длъжни да ми дадете тримесечно писмено предупреждение - каза Дик, спомнил си една от клаузите, които наскоро му бе посочил Стивън Холит.
22
Бърнард Лоу, виконт Монтгомъри (1887-1976) - британски военачалник през Втората световна война. - Б. пр.