Информацията на Сали предизвика мрачно мълчание.
- Добре тогава - каза Дик. - Единствената ни надежда е по някакъв начин да попречим на Таунсенд да присъства на срещата в Лийдс и аз да заема мястото му.
- Няма да е лесно. Ние дори не знаем къде ще се проведе срещата - отвърна Питър.
- В хотел „Куинс“ - каза Сали.
- Откъде знаеш? - попита Армстронг.
- Обадих се във всички големи хотели в Лийдс и попитах дали имат резервация на името на Улстънхоум. В „Куинс“ ми отговориха, че е запазил заседателната зала от дванайсет до три и че в един ще им бъде сервиран обяд за четирима. Дори научих какво ще обядват.
- Не зная какво щях да правя без теб, Сали - въздъхна Армстронг. - Е, да използваме информацията, с която разполагаме. Къде е Улстън?
- Вече пътува за Лийдс - каза Питър. - С влака в седем без десет от Кингс Крос.
- Ами Таунсенд и момичето? - попита Дик. - Рег?
- Таунсенд е поръчал кола за Кингс Крос в седем и трийсет сутринта, за да хванат влака в осем и дванайсет, който пристига на Централна гара в Лийдс в единайсет четирийсет и седем. Така ще имат достатъчно време до дванайсет да стигнат в хотел „Куинс“.
- Значи до седем и половина утре по някакъв начин трябва да попречим на Таунсенд да вземе влака за Лийдс -каза Армстронг. - При това трябва да измислим нещо добро, защото, уверявам ви, Таунсенд е много по-умен от Юлиус Хан. И имам чувството, че госпожица Тълоу също не е глупачка.
Последва ново продължително мълчание.
- Нямам конкретна идея - накрая се обади Сали, - но открих, че когато е починал баща му, Таунсенд е бил в Англия.
- И какво? - попита Армстронг.
21. ДЕЙЛИ МИРЪР
17 октомври 1964
Първото обещание на Уилсън[25]: „Нашата работа е да управляваме и ние ще го направим“.
Кийт имаше уговорка за закуска с Кейт в седем часа. Седеше на ъглова маса и четеше „Таймс“. Не се изненадваше, че вестникът печели толкова малко, и можеше да разбере защо родът Астор не го закрива - защото не би го купил никой друг. Той отпи от кафето си. Мислите му се отклониха от уводната статия и отново се понесоха към Кейт. Репортерката оставаше толкова дистанцирана и делова, че вече се чудеше дали в живота й няма друг мъж и дали не е проявил глупост, като я е помолил да го придружи.
Тя се появи точно в седем. Носеше сутрешния брой на „Гардиан“. Това едва ли бе най-добрият начин да започнеш деня, поне според Кийт, ала той трябваше да признае, че все още изпитва същото вълнение като първия път, когато я беше видял.
- Как сте? - попита Кейт.
- Никога не съм бил по-добре.
- Имате ли предчувствие, че днес е подходящ ден за сделка? - усмихна се тя.
- Да. Имам предчувствието, че до утре по това време ще съм собственик на първия си английски вестник.
Сервитьорът й наля кафе с мляко. Кейт се удиви, че само след един ден в хотела вече са научили предпочитанията й.
Точно преди да си легна снощи ми позвъни Хенри Улстънхоум - каза Таунсенд. - Вече бил разговарял с Шътълуърт и когато пристигнем в Лийдс, адвокатите ще са подготвили всички договори за подпис.
- Не е ли малко рисковано? Вие дори не сте видели пресите.
- Не, предвиден е тримесечен изпитателен срок, така че се приготви да поостанеш малко в северна Англия. По това време на годината там не е особено приятно.
- Господин Таунсенд, съобщение за господин Таунсенд. - Към тях се приближи пиколо, което носеше табелка с името на Кийт. - Съобщение за вас, господине.
Той отвори плика и извади лист с герба на австралийския посланик. „Моля, незабавно ми телефонирайте. Алекзандър Даунър.“
Кийт го показа на Кейт. Тя свъси вежди.
- Познавате ли Даунър?
- Срещали сме се веднъж на шампионата в Мелбърн -отвърна Таунсенд, - но това беше много преди да стане посланик. Едва ли ме помни.
- Какво иска толкова рано? - попита Кейт.
- Нямам представа. Сигурно се интересува защо съм отхвърлил поканата му за вечеря днес - засмя се той. -Винаги можем да го посетим, когато се върнем в Лондон. Все пак е по-добре да му позвъня преди да заминем за Лийдс в случай, че е нещо важно. - Кийт се изправи. - С нетърпение очаквам деня, в който човек ще има телефон в колата си.
- Ще се отбия до стаята си и в седем и половина ще ви чакам във фоайето - каза репортерката.
- Чудесно. - Таунсенд излезе от ресторанта да намери телефон. Портиерът във фоайето му посочи масичката срещу рецепцията. Кийт набра написания в писмото номер и почти незабавно му отговори женски глас.
25
Сър Джеймс Харолд Уилсън (р. 1916) - британски премиер 1964-1970 и 1974-1976 година. - Б. пр.