- Как мина срещата с Алекзандър Шъруд? - докато оставяше сутрешната поща на бюрото му, попита тя.
- Уговорихме цена за неговата една трета от „Глоуб“ - доволно отвърна Дик и преди Сали да успее да го попита за подробностите, прибави: - Следващата ти задача е да намериш каталога за търг на „Сотби“, който ще се проведе в четвъртък сутринта в Женева.
Секретарката дори и не мигна, докато прелистваше трите страници на календара.
- В четвъртък сутринта имаш срещи в десет, единайсет и единайсет и четирийсет и пет, и обяд с Уилям Барнитсън, председателя на директорския борд на „Ройтерс“. Вече два пъти го отлагаш.
- Тогава ще се наложи да го отложиш за трети път -без да я поглежда, отвърна Армстронг.
- И срещата с главния секретар на министерството на финансите ли?
- Всички срещи - каза той. - Запази ми два билета за Женева в сряда вечерта и обичайната ми стая с изглед към езерото в „Ришмон“.
Очевидно Шарън еди-коя си беше издържала изпита за второто пътуване.
Сали отложи седемте срещи в четвъртък. Разбираше, че Дик трябва да има основателна причина. Но какво можеше да купува? До този момент го бяха привличали единствено вестници, а те не се продаваха на търгове.
Тя се върна в кабинета си и помоли Бенсън да се отбие до „Сотби“ на Бонд Стрийт и да купи каталога им за търга в Женева. Когато след час той й го донесе, Сали се изненада още повече. Дик никога не бе проявявал интерес към колекциониране на великденски яйца. Дали нямаше някаква руска връзка? Защото Шарън определено не можеше да очаква оригинален шедьовър на Фаберже[26] едва на втората нощ.
В сряда вечерта Дик и Шарън отлетяха за Женева и се настаниха в „Ришмон“. Преди вечеря се разходиха до „Отел дьо Берг“ в центъра на града, където „Сотби“ винаги провеждаше женевските си търгове.
Хотелският персонал нареждаше в залата столове за около четиристотин души. Армстронг бавно обиколи помещението, за да определи къде трябва да седне, така че да вижда аукционера и в същото време деветте телефона. На излизане спря и хвърли последен поглед на залата.
Веднага щом се прибраха в хотела си, той отиде в малката трапезария с изглед към езерото и се запъти право към сепарето в ъгъла. Беше седнал дълго преди метрдотелът да успее да му каже, че масата е запазена за друг гост. Поръча си, после подаде менюто на Шарън.
Докато чакаше първото ястие, Дик си намаза кифличка с масло. После се наведе и взе кифличката на момичето. Шарън продължи да прелиства каталога.
- Четирийсет и девета страница - с пълна уста каза Армстронг. Тя бързо я откри и погледът й се спря върху предмет, чието име не можеше да произнесе.
- За колекция ли ти трябва? - попита тя с надеждата, че може да е подарък за нея.
- Да, но не моя. Допреди седмица никога не бях чувал за Фаберже - призна Дик. - Това просто е част от голяма сделка, която подготвям.
Шарън плъзна очи по страницата, прескочи подробния разказ за изнасянето на шедьовъра от Русия през 1917 година и се спря на първоначалната цена.
Армстронг се пресегна под масата и постави ръка на бедрото й.
- До колко ще наддаваш? - попита тя. Сервитьорът се приближи до тях и им поднесе големи чинии с хайвер.
Дик бързо отдръпна дланта си и насочи вниманието си към храната.
От уикенда в Париж двамата прекарваха заедно всяка нощ и той не можеше да си спомни откога не си е губил ума по някого - ако изобщо се беше случвало. За огромна изненада на Сали, Армстронг си тръгваше рано от работа и на следващия ден не се появяваше преди десет.
На закуска й предлагаше да й купува подаръци, но тя ги отхвърляше и това го караше да се страхува да не я загуби. Той знаеше, че това не е любов, но се надяваше връзката им да продължи. Винаги се бе ужасявал от мисълта за развод, въпреки че напоследък виждаше Шарлот само по официални поводи и не си спомняше откога не са спали заедно. Но за негово облекчение Шарън изобщо не споменаваше за брак.
След като омете хайвера, Дик нападна пържола, която заемаше цялата му чиния и трябваше да му поднесат зеленчуковата гарнитура в отделен съд. С помощта на две вилици той откри, че е в състояние да яде едновременно от две чинии, докато Шарън едва докосваше листо маруля и парченце пушена сьомга. Армстронг щеше да си поръча и втора порция, ако Шарън не бе започнала да прокарва десния си крак по вътрешната страна на бедрото му.
Той остави салфетката си на масата и тръгна да излиза. Шарън го последва. Влязоха в асансьора и той натисна бутона. Вратите се затвориха точно навреме, за да попречат на някаква възрастна двойка да се качи при тях.