Сали беше обяснила защо Армстронг е дал един милион франка за яйце на търг в Женева и Таунсенд само трябваше да открие равностойността на Карл Фаберже за госпожа Маргарет Шъруд.
В полунощ Кейт скочи от леглото и включи касета номер три. Когато чу думите на любовницата на сенатора, съненият Кийт надигна глава от възглавницата.
25. ОУШЪН ТАЙМС
6 юни 1967
Добре дошли на борда!
Кийт кацна на кингстънското[27] летище четири часа преди да пристигне лайнерът. Мина през митницата и взе такси до офиса на „Кюнард“. Мъж в бяла униформа с прекалено пищни златни акселбанти за обикновен служител го попита какво желае.
- Искам да резервирам каюта в първа класа за пътуването на „Куин Елизабет“ до Ню Йорк - отвърна Таунсенд. - Леля ми вече е на борда и бих искал да се настаня някъде близо до нея.
- Как се казва леля ви?
- Госпожа Маргарет Шъруд.
Служителят прокара показалец по списъка.
- А, да. Госпожа Шъруд е в апартамент „Трафалгар“, както обикновено. Това е на третата палуба. Имаме свободна каюта, която не е далеч от нейната. - Той разви план на кораба и посочи към две квадратчета, второто от които бе значително по-голямо от първото.
- Отлично - отвърна Таунсенд и му подаде една от кредитните си карти.
- Да съобщим ли на леля ви, че ще пътувате с нея? -услужливо попита мъжът.
- Не, искам да я изненадам.
- Моля, оставете багажа си тук, господине. Ще се погрижа да го отнесат в каютата ви веднага щом корабът пристигне.
- Благодаря - каза Кийт. - Бихте ли ми обяснили как да стигна до центъра на града?
Докато се отдалечаваше от пристанището, той се замисли за Кейт. Чудеше се дали е успяла да отпечата статията в корабния вестник.
По дългия път до Кингстън се отби в три вестникарски будки и купи „Тайм“, „Нюзуик“ и всички местни вестници. После влезе в първия ресторант, на вратата на който видя знака на „Американ Експрес“, настани се на тиха маса в ъгъла и си поръча обяд.
Чуждите вестници винаги го привличаха, но знаеше, че ще напусне острова без ни най-малко желание да купи „Джамайка Таймс“, който се четеше само за петнайсетина минути. Между статиите за това как прекарала предишния ден съпругата на земеделския министър и защо отборът по крикет постоянно губел, мислите му се връщаха към информацията на Сали Кар. Не можеше да повярва, че Шарън е толкова некадърна, колкото твърдеше тя, но ако го приемеше за истина, трябваше да се довери и на преценката й, че сигурно е страхотна в леглото.
След като плати за безвкусния обяд, Таунсенд излезе от ресторанта и започна да обикаля града. Чувстваше се като турист за пръв път от посещението си в Берлин през студентските си години. Често си поглеждаше часовника, но това не караше времето да тече по-бързо. Накрая чу в далечината параходна сирена: огромният лайнер най-после се приближаваше към пристанището.
Веднага щом се качи на борда и разопакова багажа си, Кийт се зае да проучи разположението на третата палуба. С радост установи, че апартаментът на госпожа Шъруд е на по-малко от минута път от неговата каюта, но не се опита да отиде при нея. Вместо това през следващия час обиколи кораба и накрая влезе в ресторанта.
Главният стюард се усмихна на слабия, неподходящо облечен мъж.
- Мога ли да ви помогна, господине? - попита той, като се мъчеше да не издава външно опасението си, че този пътник сигурно е объркал палубата.
- Надявам се - отвърна Таунсенд. - Току-що се качих на борда и исках да проверя къде сте ме настанили за вечеря.
- Този ресторант е само за пътниците от първа класа, господине.
- В такъв случай съм попаднал точно където трябва.
- Името ви, господине? - скептично попита стюардът.
- Кийт Таунсенд.
Мъжът прегледа списъка на пътниците от първа класа, които се бяха качили на кораба в Кингстън.
- Вие сте на осма маса, господин Таунсенд.
- Госпожа Шъруд случайно да е на същата маса?
Стюардът отново провери.
- Не, господине, тя е на трета маса.
- Възможно ли е да ми намерите място при нея? -попита Кийт.
- Боя се, че не, господине. Никой от тази маса не е слязъл в Кингстън.
Таунсенд бръкна в портфейла си и извади стодоларова банкнота.
- Но предполагам, че проблемът ще се реши, ако преместя архидякона на капитанската маса.
Кийт се усмихна и понечи да си тръгне.
- Извинете ме, господине. До госпожа Шъруд ли желаете да седите?
- Би било най-добре - потвърди Таунсенд.