- Добро утро, Рей. С какво мога да ти помогна?
- Въпросът е личен, Дик. Чудех се дали бихме могли да се срещнем.
- Разбира се - отвърна Армстронг. - Какво ще кажеш по някое време идната седмица да обядваме в „Савой“? -Той прелисти бележника си, за да види коя среща може да отмени.
- Спешно е, Дик. И предпочитам да не е на толкова публично място.
Армстронг провери ангажиментите си до края на деня.
- Добре, в такъв случай да обядваме заедно в личната ми трапезария. Трябваше да се видя с Дон Шарп, но щом е толкова спешно, ще го отложа.
- Много любезно от твоя страна, Дик. Какво, ще кажеш за един часа?
- Чудесно. Ще пратя някой да те посрещне на рецепцията и да те доведе направо в кабинета ми. - Армстронг затвори и се усмихна. Знаеше точно за какво иска да се срещнат министърът на промишлеността. В крайна сметка, през годините той бе останал верен поддръжник на лейбъристката партия - не на последно място с ежегодни дарения от по хиляда лири на петдесет ключови функционери. Тази малка инвестиция му гарантираше петдесет близки приятели в парламентарната партия, неколцина от които министри, и му осигуряваше постоянен достъп до най-висшите правителствени равнища. Ако искаше да упражнява същото влияние в Америка, това щеше да му струва един милион долара годишно.
Мислите му бяха прекъснати от телефонен звън - Памела го свързваше със Стивън Холит.
- Извинявай, че се забавих, Стивън, но ме потърси Рей Аткинс. Каза, че трябвало спешно да ме види. Струва ми се, че и двамата можем да се досетим за какво.
- Мислех, че решението за „Ситизън“ се очаква най-рано другия месец.
- Може би искат да го съобщят преди да плъзнат слухове. Не забравяй, че Аткинс беше министърът, който представи офертата на Таунсенд за „Ситизън“ пред Комисията по монополите и корпоративните сливания. Лейбъристката партия едва ли ще изпадне във възторг от възможността Таунсенд да контролира и „Ситизън“, и „Глоуб“.
- Но в крайна сметка ще реши комисията, Дик, а не министърът.
- Въпреки това не вярвам да позволят на Таунсенд да овладее половината Флийт Стрийт. Във всеки случай, „Ситизън“ е единственият вестник, който лейбъристката партия е подкрепяла последователно - повечето други издания са с консервативни позиции.
- Но комисията би трябвало да е безпристрастна.
- Какъвто беше Таунсенд с Уилсън и Хийт[28] ли? „Глоуб“ постоянно бълва оди за новия премиер. Ако Таунсенд сложи ръце и върху „Ситизън“, лейбъристкото движение ще остане без Национална трибуна.
- Няма спор - съгласи се Стивън. - Но комисията не е съставена само от социалисти.
- За съжаление - отвърна Армстронг. - Ако стана собственик на „Ситизън“, Таунсенд за пръв път в живота си ще научи какво означава истинска конкуренция.
- Излишно е да ме убеждаваш, Дик. Желая ти късмет с министъра. Но не ти се обадих за това.
- Винаги, когато ми се обаждаш, Стивън, има някакъв проблем. Какъв е този път?
- Току-що получих дълго писмо от адвоката на Шарън Левит. Заплашва, че ще те даде под съд.
- Но аз подписах споразумение с нея още преди месеци. Няма да получи нито стотинка повече.
- Зная, Дик. Но сега иска да те съди за бащинство. Родила е син и твърди, че бил от теб.
- Може да е от всеки! Познавам я тая развратна кучка!
- Възможно е - каза Стивън. - Но не и с рождено петно под дясната лопатка. И не забравяй, че в комисията има четири жени, а съпругата на Таунсенд е бременна.
- Кога е родено копелето? - попита Армстронг и бързо запрелиства бележника си назад.
- На четвърти януари.
- Почакай. - Дик погледна бележката девет месеца преди тази дата: Алекзандър Шъруд, Париж. - Сигурно го е замислила още от самото начало - изръмжа той. - Когато се преструваше, че иска да ми стане секретарка. Какво препоръчваш?
- Нейните адвокати със сигурност знаят за борбата за „Ситизън“ и следователно са наясно, че трябва само да се обадят в „Глоуб“...
- Няма да посмеят!
- Навярно няма - спокойно отвърна Стивън. - Но тя може да го направи. Препоръчвам ти да ме оставиш да уговоря възможно най-приемливите за теб условия.
- Щом казваш - тихо рече Дик. - Но я предупреди, че ако се разчуе дори само една дума, няма да види нито грош.
- Ще направя каквото мога - каза Холит. - Но се опасявам, че е научила нещо от теб.
- Какво?
- Че евтините адвокати излизат скъпо. Ще ти се обадя веднага щом стигнем до споразумение.
- Добре. - Армстронг затвори и викна:
- Памела! Свържи ме с Дон Шарп.
Когато главният редактор на „Лъндън Ивнинг Поуст“ се обади, Дик каза:
- Появи се нещо спешно. Ще трябва да отложим обяда за друг път.