На следващата сутрин остана сам в кабинета си в очакване на резултата от срещата на НЖП. Ако решаха да обявят стачка, знаеше, че е победен. След изявлението, в което очерта плановете си, акциите на „Глобал Корпорейшън“ бяха паднали с четири пенса, докато тези на „Армстронг Комюникейшънс“, очевидните му наследници в случай на фалит, се бяха качили с два.
Няколко минути след един часа Брус, без да почука, се втурна в кабинета му.
- Подкрепиха те - каза той. Таунсенд вдигна глава и бледото му лице започна да възвръща цвета си. - Но беше на косъм. Гласовете бяха триста четирийсет и три срещу триста и един. Струва ми се, че заплахата ти да закриеш вестника, ако не застанат на твоя страна, окончателно наклони везните.
Кийт се обади на Даунинг Стрийт, за да предупреди премиера, че има вероятност от кървави безредици, които могат да продължат няколко седмици. Госпожа Тачър му обеща пълната си поддръжка. С дните бързо стана ясно, че не е преувеличил: журналистите и печатарите в новия комплекс бяха пазени от въоръжена полиция. След като получиха анонимни заплахи, Таунсенд и Брус Кели трябваше да се движат с денонощна охрана.
Това не се оказа единственият им проблем. Макар че новата редакция на Кучешкия остров несъмнено бе най-модерната в целия свят, някои журналисти се оплакваха от живота, който бяха принудени да водят, и отбелязваха, че в договорите им не се споменава нищо за обиди, а понякога дори замерване с камъни от стотиците стачкуващи профсъюзни членове.
И неприятностите не свършваха дотук. Щом влезеха в комплекса, вътре ги очакваше конвейерна атмосфера, модерни клавиатури и компютри, заменили старите им пишещи машини, и особено забраната за употреба на алкохол. Навярно щеше да е по-лесно, ако не ги бяха отдалечили толкова от любимите им флийтстрийтски кръчми.
През първия месец след преместването на Кучешкия остров напуснаха шейсет и трима журналисти и продажбите на „Глоуб“ продължаваха да спадат седмица след седмица. Стачната обсада ставаше все по-напрегната и финансовият директор предупреди Таунсенд, че ако положението скоро не се промени, ще се изчерпат дори ресурсите на „Глобал Корпорейшън“. „Струва ли си да рискуваш банкрут, за да докажеш, че си по-силен?“ - попита той.
Армстронг с радост наблюдаваше развитието на събитията от другата страна на Атлантика. Тиражът на „Ситизън“ растеше и цените на акциите му рекордно се покачваха. Но той знаеше, че ако Таунсенд успее да промени нещата в своя полза, ще се наложи да се върне в Лондон и бързо да направи подобен ход.
Ала никой не би могъл да предвиди онова, което се случи.
31. СЪН
4 май 1982
Пипнах те!
В една петъчна нощ през април 1982 година, докато британците спяха, аржентинските войски атакуваха Фолкландските острови. Госпожа Тачър свика парламента в събота за пръв път от четирийсет години и Камарата на общините гласува за незабавно изпращане на бойна част, която да освободи островите.
Алистър Макалвой се свърза с Армстронг в Ню Йорк и го убеди, че „Ситизън“ трябва да следва линията на лейбъристката партия - че шовинистичната реакция няма да реши проблема и че изходът трябва да се потърси в Обединените нации. Дик продължи да се колебае, докато Макалвой не прибави:
- Това е безотговорна авантюра, която ще доведе до падането на Тачър. Повярвай ми, лейбъристката партия само след седмици отново ще е на власт.
Таунсенд, от друга страна, не се съмняваше, че трябва да подкрепи госпожа Тачър и да развее националното знаме в „Глоуб“. „Дрънчене на оръжие“ - гласеше водещото заглавие на понеделнишкия брой и придружаващата статията карикатура изобразяваше генерал Галтиери[30] като кръвожаден пират. Когато бойната част потегли от Портсмут и се насочи към Южния Атлантически океан, тиражът на „Глоуб“ за пръв път от месеци достигна 300.000 броя. През първите няколко дни от схватките дори принц Андрю получи похвала за своята „доблестна и героична служба“ като пилот на хеликоптер. Когато на 2 май британската подводница „Конкърър“ потопи „Генерал Белграно“, „Глоуб“ заяви на света „ПРАВО В ДЕСЯТКАТА!“ и продажбите отново се увеличиха. До превземането на Порт Станли[31] „Глоуб“ продаваше по 500.000 броя на ден, докато тиражът на „Ситизън“ спадна за пръв път, откакто Армстронг го беше купил. Питър Уейкъм му се обади в Ню Йорк и Дик се качи на първия самолет за Лондон.
30
Леополдо Фартунато Галтиери (р. 1927) - аржентински генерал, лидер на военната хунта, президент на Аржентина 1981-1982 година. -Б. пр.