3. ТАЙМС
6 юли 1923
Комунистически сили в действие
Да си роден като евреин в Рутения[6] има известни преимущества и много недостатъци, но щеше да мине доста време, докато Луби Хох открие някои от преимуществата.
Луби беше роден в малка каменна къща в предградията на Дуски, град, разположен на чешката, румънската и полската граница. Нямаше представа за точната си рождена дата, тъй като семейството не пазеше никакви документи, но можеше да се каже, че е приблизително с година по-голям от брат си и също толкова по-малък от сестра си.
Докато държеше детето в ръцете си, майка му се усмихваше. То бе съвършено, чак до яркочервеното рождено петно под дясната лопатка - същото като на баща му.
Къщичката, в която живееха, бе принадлежала на чичото на майка му, равин. Равинът беше молил Зелта да не се омъжва за Сергей Хох, син на местен търговец на добитък. Момичето бе прекалено свенливо, за да признае на чичо си, че носи детето на Сергей. Макар че тя наруши волята му, равинът подари къщата на новобрачните.
Когато Луби се появи на бял свят, четирите стаи вече бяха претъпкани. Когато прохождаше, семейството се увеличи с нов брат и втора сестра.
Баща му, когото почти не виждаха, всяка сутрин излизаше малко след изгрев слънце и се прибираше чак след залез.
Майката обясни на Луби, че ходел на работа.
- А какво работи? - попита момчето.
- Грижи се за добитъка, който му остави дядо ти. - Майка му не се преструваше, че няколкото крави и телета са стадо.
- И къде работи татко? - настоя Луби.
- На полето от другата страна на града.
- Какво е „град“? - не преставаше детето.
Зелта продължи да отговаря на въпросите му, докато най-после то не заспа в ръцете й.
Равинът никога не споменаваше пред него за баща му, но често му обясняваше, че като млада майка му била ухажвана от много почитатели, тъй като била не само най-красивото, но и най-умното момиче в града. С такова начало в живота тя можела да стане учителка, казваше равинът, ала сега трябвало да се задоволи да предаде знанията си на постоянно увеличаващото й се семейство.
Но единствено Луби от всичките й деца отговаряше на усилията й, седеше в краката й и поглъщаше всяка нейна дума и отговорите на въпросите, които й задаваше. Равинът бе заинтригуван от неговите успехи - и се безпокоеше коя страна от рода ще вземе връх в характера на момчето.
Страховете му се появиха, когато Луби започна да пълзи и откри входната врата: от този момент той отклони вниманието си от прикованата за кухненската печка Зелта и го насочи към баща си и мястото, на което той отиваше всяка сутрин.
Когато се изправи на два крака, Луби натисна бравата, а щом проходи, излезе навън, в по-големия свят, обитаван от баща му. В продължение на няколко седмици той се задоволяваше да го държи за ръка по павираните улици на спящия град на път за полето, където таткото се грижеше за добитъка.
Но скоро се отегчи от кравите, които просто се мотаеха наоколо в очакване да ги издоят и по-късно да родят телетата си. Искаше да открие какво става в града, който тъкмо се събуждаше, докато го прекосяваха.
Да се нарече Дуски „град“ навярно е преувеличение, защото се състоеше само от няколко реда каменни къщи, пет-шест магазина, кръчма, малка синагога, в която всяка събота майката на Луби водеше цялото семейство, и градски съвет. Но за момчето това бе най-вълнуващото място на земята.
Една сутрин без никакви обяснения баща му завърза две крави и ги поведе обратно към града. Луби весело подтичваше край него и изстрелваше въпрос след въпрос за намеренията му. Но за разлика от въпросите, които задаваше на майка си, не винаги получаваше отговори. Баща му просто казваше: „Почакай и ще видиш“. Когато стигнаха в предградията на Дуски, поведоха кравите към пазара.
Баща му спря на едно не особено оживено място. Луби реши, че няма смисъл да го пита защо е избрал точно това място, тъй като знаеше, че едва ли ще получи отговор. Баща и син дълго стояха в мълчание. Изтече доста време, докато някой прояви интерес към стоката им.
Момчето очаровано гледаше хората, които започнаха да обикалят около кравите. Някои ги побутваха, други просто даваха мнението си за цената им на езици, каквито той никога не беше чувал. Луби осъзна недостатъка на това, че баща му говори само един език в град, разположен на границите на три държави. Той зяпаше с неразбиращ поглед повечето от онези, които му обясняваха нещо, след като бяха разгледали мършавите животни.