Продължи да прелиства страниците, докато погледът му не попадна върху колона, озаглавена „Предстоящи събития“. Венчавката му със Сюзан, която трябваше да се състои след шест дни, бе определена като „брак на годината“. Щели да присъстват всички влиятелни личности, съобщаваш вестникът, освен премиер-министъра и сър Съмърсет Кенрайт. Това беше единственият ден, в който Кийт щеше да остане в Сидни от сутринта до вечерта, защото нямаше намерение да закъснее за собствената си сватба.
Таунсенд обърна на последната страница, за да провери какво ще предават по радиото. Виктория играеше срещу Ню Саут Уелс, но нито една от станциите нямаше да излъчва мача. След месеци на маневриране, инвестиране в каузи, в които не вярваше, и подкрепа на политици, които презираше, Кийт не бе успял да получи лиценза за новата мрежа. Беше седял в галерията за посетители в долната камара, за да чуе със собствените си уши как министърът на съобщенията обявява, че лицензът се предоставя на един стар привърженик на либералната партия. По-късно вечерта сенатор Хадли му каза, че премиерът лично отхвърлил молбата му.
Когато самолетът кацна на летище „Кингсфорд-Смит“, Таунсенд тичешком пресече пистата, излезе от терминала и завари Сам да го чака до колата.
- Какво е това? - попита Кийт и посочи една голяма, грижливо опакована кутия на задната седалка.
- Подаръкът за рождения ден на Сюзан. Хедър реши, че навярно не сте успели да откриете нищо подходящо в Канбера.
- Бог да я поживи - каза Таунсенд.
Макар че работеше при него само от няколко месеца, Хедър вече се оказваше достойна заместничка на Бънти.
- След колко време ще стигнем? - тревожно си погледна часовника Кийт.
- Ако движението остане също толкова свободно, шефе, не би трябвало да ни отнеме повече от двайсетина минути.
Таунсенд се опита да се отпусне, ала не можеше да не си мисли за това колко работа има преди сватбата. Вече започваше да съжалява, че е обещал да заминат на двуседмично сватбено пътешествие.
Когато спряха пред малката къща с тераса в южните предградия, Сам се наведе назад и подаде подаръка на шефа си. Таунсенд изскочи от колата и се затича по алеята. Сюзан отвори вратата още преди той да натисне звънеца. Кийт я целуна и й поднесе кутията. Тя се усмихна и го въведе в трапезарията точно в момента, в който внасяха празнична торта.
- Какво има вътре? - попита Сюзан и разклати кутията като дете.
Таунсенд едва се сдържа да не отговори: „Нямам представа“.
- Няма да ти кажа, но ми се струва, че изборът ми ще ги хареса.
Отново я целуна и се настани на свободното място между сестрата и майката на Сюзан. Докато тя разопаковаше подаръка, Кийт изпитваше същото любопитство като всички останали. Сюзан вдигна капака и извади дълго бледосиньо кашмирено манто, което преди месец беше харесала във „Фармърс“. Можеше да се закълне, че тогава Кийт не е бил с нея.
- Как разбра, че това е любимият ми цвят?
Той нямаше представа, но многозначително се усмихна и насочи вниманието си към резена торта в чинията си. После разговаряха за сватбата и Сюзан отново го предупреди, че речта на Брус Кели на приема определено не трябва да е като уводните му статии.
След обяда Сюзан помогна на майка си и сестра си да разчистят масата, а мъжете се настаниха край радиото във всекидневната. Кийт с изнанада откри, че предават крикет.
- Коя е тази станция? - попита той бащата на Сюзан.
- „2УУ“ от Улънгонг[19].
- Не е възможно да приемате „2УУ“ в Сидни!
- В южните предградия се хваща.
- Улънгонг е малък град, нали? - попита Кийт.
- Едно време там имаше само две мини и един хотел. Но през последните десет години населението се е удвоило.
Таунсенд продължи да слуша коментара, но мислите му вече бяха в Улънгонг. В първия удобен момент той отиде в кухнята и завари жените все още да обсъждат сватбата.
- Сюзан, ти със своята кола ли пристигна? - попита Кийт.
- Да, още вчера, и останах да пренощувам.
- Чудесно. Сега ще накарам Сам да ме откара вкъщи. Малко ме гризе съвестта, че го накарах да ме чака толкова дълго. Ще се видим след около час, нали? - Той я целуна по бузата и си тръгна.
- Обратно към Дарлинг Пойнт ли, шефе?
- Не - отвърна Таунсенд. - Улънгонг.
Сам обърна колата и в края на отбивката зави наляво, за да се влее в следобедния трафик, напускащ Сидни по магистрала Принсес. Кийт подозираше, че ако беше казал и „Броукън Хил“[20], шофьорът дори не би повдигнал вежди.