— Съвсем прав си, разбира се. Може да е много сериозно. Когато се върна в четвъртък, обади ли се на полицията? Или след това?
— Не. Реших, че е по-добре първо да говоря с теб.
— Жалко донякъде. Все едно, вече е късно. Експертите ще установят, че взривът е станал преди няколко дни. Трудно ще го обясниш. Освен ако…
— Да?
— Освен ако не кажеш, че огледалото си е било на мястото и всичко е било така добре подредено, че не би могъл да забележиш три-четири дни?
— Едва ли. Мокетът беше изваден изцяло покрай стената. Копелето е минавало оттам, за да избегне алармената система.
— Аха — замисли се другият, — едва ли биха повярвали, че крадецът е бил толкова подреден, та освен огледалото е поставил на място и мокета. Това няма да мине. Нито пък би могъл да кажеш, че през тези дни си бил някъде другаде.
— Няма къде. Щяха да са ме видели. Клуб? Хотел? Би трябвало да съм се регистрирал.
— Точно така. Не, не става. За добро или за лошо, заровете са хвърлени. За полицията е твърде късно.
— Тогава какво, по дяволите, да правя? Те просто трябва да бъдат намерени.
— Жена ти колко време ще е извън Лондон?
— Кой знае? В Йоркшир й харесва. Надявам се, няколко седмици.
— Тогава ще сменим сейфа с нов, съвсем същия. И ще направим копия на бижутата. За това ще трябва време.
— Но какво ще правим с откраднатите неща? — попита отчаяно собственикът. — Не може просто да се оставят ей така. Трябва да ги намеря!
— Така е — кимна другият. — Слушай, имам някои контакти в света на диамантите. Ще накарам да поразпитат. Не може да не попаднат в някой от главните центрове, за да им променят формата. В такъв вид не могат да се продадат. Ще ги познаят веднага. Ще се помъча да стигнем до крадеца и да върнем нещата.
Мъжът стана и се приготви да тръгва. Приятелят му остана седнал, очевидно много разтревожен. Семпло облеченият беше не по-малко притеснен, но го прикриваше по-добре.
— Не прави и не казвай нищо ненужно — посъветва го той. — Задръж жена си в провинцията колкото се може повече. Дръж се нормално. Ще ти се обаждам.
На следващата сутрин Джон Престън беше един от тълпата, която се вливаше в Централен Лондон след петдневната почивка. Тъй като живееше в Южен Кенсингтън, му беше удобно да ходи на работа с метрото. Той слезе на Гудж стрийт и измина останалите петстотин метра пеша — небиещ на очи човек, среден на ръст и с нормално телосложение, на четиридесет и шест, със сив шлифер и без шапка въпреки студа.
В горния край на Гордън стрийт той влезе във входа на една също толкова незабележителна сграда, като всяко друго учреждение, солидна, но не модерна, напомняща седалище на застрахователна агенция. Разликата личеше едва във фоайето.
Там стояха трима души — един до вратата, един на приемното гише и един до асансьорите. Ръста и мускулите им човек не би свързал с подписването на застрахователни полици. Всеки заблуден гражданин, отбил се да търси услуги от тази „компания“, който не приеме препоръката да отиде другаде, би научил по по-неприятния начин, че там могат да влизат само хора със специални карти, удовлетворяващи изискванията на компютърния терминал, намиращ се под бюрото на пропуска.
Британската служба за сигурност, по-известна като MI5, не е в една сграда. Дискретно, но не много удобно тя е разпределена в четири. Главната квартира е на Чарлс стрийт, а не на старото място — Лекънфийлд Хаус, — толкова често споменавано по вестниците.
Другата голяма сграда е на Гордън стрийт и я наричат просто „Гордън“, както и главната квартира се нарича само „Чарлс“. Другите две са на Корк стрийт (известна като „Корк“) и една малка пристройка на Марлбъроу стрийт, отново наричана с името на улицата.
MI5 е разделена на пет отдела, пръснати из сградите. Също така дискретно, но объркващо, някои отдели имат секции на различни места. За да се избегне прекомерното търкане на обувки, всички са свързани с напълно сигурна телефонна линия, с безупречна система за идентификация на обаждащия се.
В отдел „А“ има секции „Политика“, „Техническо осигуряване“, „Имоти“, „Обработка на данни“, там са и кабинетът на юридическия съветник, и службата на „Наблюдателите“. Последната приютява една особена група от мъже и (някои) жени, които са на „ти“ с улицата и много изобретателни. Принадлежат към всички възрасти и типове и могат да съставят най-добрите в света екипи за следене на хора. Дори „лошите“ признават, че на територията си хората на MI5 са ненадминати.
За разлика от SIS (MI6), която се занимава с разузнаване в чужбина и е приела много американизми във вътрешния си жаргон, Секюрити Сървис (MI5), занимаваща се с вътрешен контрашпионаж, използва преди всичко остарели полицейски термини. Там избягват фрази като „оперативен разузнавач“ и все още наричат екипите за следене „наблюдатели“.