— Добра идея. Заеми се с това. Аз ще трябва да кажа на Тони Плъм и вероятно на Пери Джоунс. Ще се опитам да се срещна на обяд и с двамата. Зависи какво ще каже Пери Джоунс, но май ще трябва да уведомим СКР1. Джон, заеми се с твоята работа и ме дръж в течение. Ако открият нещо, искам да знам.
В Скотланд Ярд бяха много услужливи и отделиха един от най-способните си специалисти. Докато цивилният техник покриваше с прах листата, Престън не се отдели от него. Нямаше как той да не прочете надписа „СТРОГО СЕКРЕТНО“.
— Някой да не би да не е слушкал долу, в Уайтхол? — попита шеговито специалистът.
Престън поклати глава:
— Глупаци и мързеливци. Тези неща трябваше да са унищожени, а не да се търкалят в кошчето за боклук. Чиновникът, който го е направил, ще получи здрав удар през ръцете. Ако успеем да го идентифицираме, разбира се.
Човекът загуби интерес. Когато свърши, поклати глава:
— Нищо. Чисто като свирка. Но ще ти кажа нещо. Изтрити са. Има само едни чисти отпечатъци. Сигурно твоите.
Престън кимна. Нямаше нужда да му казва, че са на генерал Капстик.
— Това е съществено. На тази хартия отпечатъците остават непроменени със седмици, даже месеци. Би трябвало да има поне още едни, на чиновника, който ги е пипал преди теб например. Но няма нищо. Преди да попаднат в кошчето, са били внимателно избърсани с кърпа. Власинките личат. Но отпечатъци няма. Съжалявам.
Престън въобще не му даде плика. Който е избърсал документите, не би оставил следи на плика. Освен това пликът би издал, че лъже за кошчето. Той взе документите и си тръгна. Капстик е прав, помисли той, това е изтичане на информация, при това лошо. Беше три следобед. Той се върна на Чарлс стрийт и зачака сър Бърнард.
Сър Бърнард след известно настояване беше получил съгласие от сър Антъни Плъм, председател на СКР, и сър Перегрийн Джоунс, постоянен подсекретар на Министерството на отбраната, да се срещнат за обяд. Срещата се състоя в една уединена стая на клуба „Сейнт Джеймс“. И двамата висши държавни служители бяха обезпокоени и поръчаха обяда си, обзети от неприятни мисли. Когато сервитьорът излезе, сър Бърнард им каза за случилото се. То развали апетита и на двамата.
— Защо Капстик не ми е казал нищо? — каза сър Пери Джоунс с раздразнение. — Сега ми идва като студен душ.
— Мисля, че моят човек — Престън — му е казал да мълчи, защото изнеслият документите може да разбере, че знаем.
Сър Перегрийн изсумтя малко умилостивен.
— Как мислиш, Пери? — попита сър Антъни Плъм. — Има ли някакъв невинен начин тези фотокопия да се окажат извън министерството?
Служителят на министерството поклати глава.
— Изтичането не е непременно от високо място. Всички ръководни фигури си имат личен персонал. Често се правят копия. Понякога се налага трима, четирима души да видят даден документ. Но копията се описват и по-късно се унищожават. Лошото е, че един висш служител не винаги може да унищожи сам всичките си материали, и се налага да възложи това на някой от подчинените си. Естествено, подчинените са проверени хора, но нищо не може да бъде абсолютно сигурно. Работата е там, че тези документи, съставяни в продължение на цял месец, не може да са напуснали сградата на министерството случайно или поради небрежност. Изнасяни са умишлено. Дявол да го вземе… — Той остави ножа и вилицата си върху чинията с почти недокосната храна. — Съжалявам, Тони, но мисля, че това е голяма неприятност.
Сър Тони Плъм беше мрачен:
— Струва ми се, че ще трябва да съставим един ограничен подкомитет при СКР. На този етап — много ограничен. Само вътрешното министерство, външното министерство, отбраната, правителствения секретар, директорите на „Пет“ и „Шест“ и някой от ръководството на правителствените комуникации. Няма как по-малко хора.
Решиха да свикат подкомитета на следващата сутрин, когато Хемингс ще ги информира докъде е стигнал Престън в Скотланд Ярд. След това се разделиха.
СКР е доста голям комитет. Освен няколкото министерства и агенции, трите рода войски и двете разузнавателни служби в него влизат още представителите на Канада, Австралия, Нова Зеландия и, естествено, американското ЦРУ.
Пленарните съвещания са, общо взето, редки и доста формални. Вместо това по-често се образуват ограничени подкомитети, в които участват само страните, които даден проблем засяга, и така може да се свърши повече работа за по-малко време.
Кодовото название на подкомитета, организиран от сър Антъни Плъм в качеството му на председател на СКР и личен координатор по разузнаването на министър-председателя, беше „Парагон“ и първата среща се състоя в десет часа сутринта на 21 януари в конферентната зала на секретариата на правителството. Наричат я КОБРА и се намира на втория подземен етаж в сградата на секретариата на Уайтхол. Има климатична инсталация, звукоизолацията е пълна и всеки ден се „чисти“, за да няма подслушвателни устройства.