Преданата Елиза, за да спаси своето дете от ръцете на алчен господар, който иска да го купи и раздели с нея, не ще се уплаши нито от преследващите я кучета, нито от плаващите ледове. И второстепенните действуващи лица са очертани много живо и предизвикват съчувствието на читателя. Добрата, предана леля Клоу, напразно очакваща завръщането на своя съпруг Том, ще каже: „Има нещо нередно; не зная точно какво е, но то съществува“. Този момент на очакване и преданост е извънредно бълнуващ. Дори Топси, малкото черно дяволче, с вродено чувство за красота — тя слага червено цвете сред белите цветя — спечелва нашето доверие и симпатии. Тя не е толкова лоша. Стига да се отнасят с нея добре и справедливо. Смъртта на Ева я преобразява. И черният човек има чувство за благородство.
Й между белите участници в романа има различни характери. Мистър Шелби, човечният собственик на роби, обременен от дългове, бива принуден да продаде своя обичан роб Том. Или Сен Клер. Добродушен и сърдечен, той забранява боя на робите в своя дом. „Вие не бихте видели нищо лошо, ако едно дете гали куче, даже ако е черно.“ Неправдата го терзае. „Ако би могла страната ни да потъне н заедно с нея да изчезна завинаги.“ Той съзнава, че това позорно дело не може да продължи: „Масите ще въстанат, подтиснатите класи ще вземат връх над нас.“ Но не предприема нищо, за да ускори този процес и само освобождава своите роби още преди Гражданската война да е почнала.
С топлота са очертани и тези благородни мъже и жени, които с доброта и сърдечност приемат бегълците като равни. Тези гостоприемни домове са били наричани „станции“ на „подземния път“, по който са минавали бегълците. Но само с доброта и сърдечност и при най-добри намерения на отделни честни бели господари, не е възможно да се отмени робството. И от романа личи, че авторката съзнава това.
Въпреки че Х. Б. Стоу е отрасла в религиозна среда — баща й е бил пастор, а съпругът й професор по богословие — тя се е придържала към достоверността на събитията. „Църквата прави робите безволни и смирени, като ги учи да се подчиняват на всяко зло, тъй като то е неизбежно.“ Тя иронизира проповедта на свещеника, че хората са създадени едни да заповядват, а други да се подчиняват.
И все пак Х. Б. Стоу не е могла напълно да се освободи от влиянието на обкръжението. Тя не е могла да прецени и отбележи социалната и икономическата страна на системата на робството, а се е задоволила да изтъкне само нравствената страна. Затова на места разказът е сълзливо-сантиментален, стигащ до мелодраматичност.
Но и днес романът ни вълнува. И не само поради искреността и правдивостта на събития и характери. Има и друго. Въпросът с негрите не е още напълно разрешен. В САЩ съществува неравенство, гонене и расова дискриминация по отношение на черното население. Известни организации имат за цел да предизвикват негрите и да се отнасят с тях като с по-долностоящи.
А черните нямат друга родина и твърде естествено искат да бъдат равноправни американски граждани. Никой негър в Америка не знае от коя част на Африка е неговият произход. Къде е тяхната прародина? Той не може да проникне в по-далечното си минало и да открие корените на своя народ. Той знае само, че неговият прапрадядо е докаран във вериги на тази земя, която сега е негово отечество. Десетилетия черните са били унижавани, обиждани, обезличавани, Днес у тях се събужда самочувствие и гордост.
Това дава нова актуалност на романа.
АННА КАМЕНОВА