— Хей, Чернушко — извика мистър Шелби и като подсвирна му хвърли чепка сухо грозде. — Дръж!
Детето се втурна с всичка сила да улови гроздето, а господарят му се засмя.
— Ела тук, Чернушко — заповяда мистър Шелби. Детето се приближи. Господарят погали къдравата му главица и го щипна под брадичката.
— Хайде сега покажи на този господин, че можеш да пееш и танцуваш.
Детето запя с ясен и звучен глас странна негърска мелодия, като съпровождаше песента с ритмични движения на ръцете, краката и цялото си тяло.
— Браво — извика Хейли и му подхвърли парче портокал.
— А сега, Чернушко, походи като дядо Къджоу, когато боледува от ревматизъм.
В миг гъвкавото телце на детето се изгърби, ръцете му се отпуснаха немощно, а лицето му се сгърчи в печална гримаса и като взе бастуна на господаря си, то закуца из стаята и почна да плюе наляво и надясно като стария човек.
Двамата мъже се превиваха от смях.
— А сега, Чернушко — каза господарят, — покажи ни как старият Робинс пее в църква.
Детето удължи неимоверно много заобленото си личице и с необикновена сериозност запя през носа си някаква черковна мелодия.
— Браво, браво. Юнак! — извика Хейли. — Това дете е чудно, уверявам ви!… Знаете ли какво? — каза той отведнъж и тупна мистър Шелби по рамото. — Хайде, дайте ми и момчето и да смятаме работата за свършена.
В този миг вратата безшумно се отвори и млада, двадесет и пет годишна квартеронка влезе в стаята.
От пръв поглед се виждаше, че тази жена е майка на детето: същите прекрасни черни очи и дълги мигли, същите тъмни копринени къдри.
— Какво има Елиза? — попита господарят, когато тя се спря и го погледна нерешително.
— Извинете сър, търся Хари.
Момченцето се спусна към майка си и й показа лакомствата, които бе сложило в полата си.
— Добре, отведи го — каза мистър Шелби. Тя прегърна детето и бързо излезе.
— Дявол да го вземе! Това се казва стока! — извика с възхищение търговецът на роби. — За тази хубавица можете да получите цяло състояние в Нови Орлеан по всяко време. Виждал съм да плащат над хиляда долара за жени, които не могат да се мерят с нея по хубост.
— Нямам желание да печеля от нея — сухо отвърна мистър Шелби и за да промени разговора, той отвори нова бутилка и попита събеседника си дали му харесва виното.
— Чудесно, сър! Първо качество — отговори търговецът на роби, после потупа безцеремонно Шелби по рамото и добави:
— Хайде, ще се спазарим ли? Колко да дам? Вие колко искате за тази жена?
— Мистър Хейли, тя не е за Продан. Жена ми не би се разделила с нея, дори да й предложат толкова злато, колкото тежи самата Елиза.
— Хайде, хайде! Жените винаги говорят така, защото не разбират нищо от сметки. А кажете им само колко часовници, щраусови пера и други дрънкулки могат да се купят с толкова злато и сигурен съм, те веднага ще променят мнението си.
— Слушайте, Хейли, няма смисъл да говорим за това. Казах ви „не“ и това е последната ми дума — твърдо отговори Шелби.
— Тогава дайте ми поне момченцето — настоя търговецът на роби. — Признайте, че не ви искам много.
— Но за какъв дявол ви е потрябвало това дете? — попита Шелби.
— Един мой приятел се занимава точно с такава търговия: купува красиви деца и ги отглежда, за да ги продаде после като луксозен артикул — главно като прислужници. Богаташите плащат добре за красиви момчета — те обичат красиви хора да им отварят вратите и да им прислужват на масата. Добре се плаща за тях. А този малък дявол е толкова забавен, има и музикални способности… Точно такава стока ми трябва.
— Не ми се иска да го продавам — рече Шелби замислено.
— Знаете ли, сър, аз съм хуманен човек и не бих могъл да откъсна детето от майка му.
— А, така ли?… Хм… Да. Много добре ви разбирам. Понякога е много неприятно да се разправяш с жени. Сълзи… викове — неприятно е. Даже много неприятно! Но аз, сър, така се справям с работата, че обикновено избягвам тия неща. Вие например бихте могли да изпратите жената някъде за ден-два или седмица и всичко ще се нареди спокойно, без шум. Когато се върне вкъщи, работата ще бъде свършена. Жена ви ще й подари обици, нова рокля или нещо подобно и тя ще се утеши.
— Не мисля, че ще се утеши.
— Ще видите, ще видите! Тия твари не са като белите хора. Те се утешават лесно. Само трябва умело да се пипа. Разправят — каза Хейли, като си даде вид на човек, който говори откровено и доверчиво, — че търговията с роби ни правела коравосърдечни. Според мене не е така. Лично аз никога не постъпвам както мнозина други. Виждал съм да изтръгват дете от ръцете на майката, за да го продават, а майката пищи като обезумяла… Много лоши търговци… Повреждат стоката и понякога я правят съвсем негодна за работа. Спомням си случая с една много красива жена в Орлеан… напълно я разсипаха при подобна раздяла. Купувачът не искаше детето й, а само нея. А тя, когато се ядосаше, просто побесняваше. Притисна с всичка сила детето до себе си и почна да говори като обезумяла. Беше ужасно! И досега, като си спомня, тръпки ме побиват. А когато, отведоха детето и нея затвориха, тя полудя и след няколко дни умря. Хиляда долара чиста загуба, сър! И защо? Само защото не знаеха как да постъпят в такъв случай. Винаги е по-изгодно да се проявява хуманност, сър. Това от опит го зная. — При тези думи търговецът на роби се облегна на стола, скръсти ръце и прие благодушен вид.