— О, разбира се, разбира се! Но знайте, бих желал колкото се може по-скоро да приключим с този въпрос, защото не мога повече да чакам — каза Хейли, като стана и облече палтото си.
— Добре, елате между шест и седем часа тази вечер и ще ви дам окончателен отговор — каза мистър Шелби.
Търговецът на роби се поклони й излезе.
— С какво удоволствие бих го изритал надолу по стълбите — си каза Шелби, когато вратата се затвори зад Хейли. — Нахалник! Но той знае, че съм му в ръцете. Ако някога някой ми беше казал, че ще продам Том на един от тези отвратителни търговци на роби, щях да му отговоря: „Да не би слугата ми да е куче, та да постъпвам така с него…“ А сега няма друг изход. И детето на Елиза, и то… Знам, че ще имам неприятности с жена си за Хари; също и за Том… Така е, когато човек има дългове! Тоя тип отлично знае, че завися от него и ще използува случая.
Робите са може би най-добре третирани в щата Кентъки. Комуто се е случило да посети някои имения в този щат и види благодушните отношения на някои господари и господарки и искрената преданост на някои от робите, възможно е да повярва на разпространяваната легенда за патриархалните условия на живота в тези места и на други подобни приказки. Но тези отношения се помрачават от една зловеща сянка — сянката на закона. Докато според закона тези човешки същества, надарени както всички останали хора с туптящи сърца и със способност да чувствуват, са само вещи, принадлежащи на един или друг собственик, докато разорението, някакво нещастие, неуспех в сделката или смъртта на добрия господар може да ги обрече на мизерия и непосилен труд, дотогава в робството, дори и там, където съществува без жестокости, не ще намерите нито една хубава, нито една каквато и да било привлекателна черта.
Мистър Шелби беше от този тип хора, които често се срещат: добродушен, внимателен и снизходителен към окръжаващите го. Негрите му не можеха да се оплачат от тежък живот. Но напоследък Шелби играеше много на борсата, и то крайно безразсъдно. Затънал бе дълбоко в дългове. Голяма част от полиците му бяха попаднали в ръцете на Хейли. С това се обяснява предшествуващият разговор.
Когато влизаше в стаята, Елиза чу част от разговора и можа да разбере, че гостът е търговец на роби и че желае да купи някого от господаря й. На излизане тя искаше да остане до вратата, за да чуе какво още ще кажат, но господарката й я повика и тя трябваше бързо да се отдалечи.
Елиза беше почти уверена, че търговецът иска да купи нейното дете от мистър Шелби. Дали не се лъжеше! Сърцето й биеше силно от вълнение и тя неволно така силно притисна детето към себе си, че то я погледна учудено.
— Елиза, мила, какво става с тебе днес? — попита мисис Шелби, когато Елиза разля каната с вода, бутна една масичка и накрая разсеяно подаде на господарката си нощница вместо копринената рокля, която тя искаше, от гардероба.
Елиза трепна.
— О, господарке! О, господарке! — каза тя, като повдигна към нея очи, но сълзи я задавиха. Тя се отпусна на един стол и избухна в ридания.
— Но, Елиза, мила, какво има! — извика мисис Шелби.
— О, господарке! Един търговец на роби разговаря с господаря, в столовата. Аз го чух.
— Е, глупаво дете, та какво от това?
— Госпожо, мислите ли, че господарят би могъл да продаде моя Хари? — И нещастната жена се отпусна наново върху стола и зарида още по-силно.
— Да продаде Хари? Глупости! Нима не знаеш, че господарят ти няма нищо общо с търговците на роби от Юг и че не би продал никого от своите роби, стига те да си гледат добре работата. Глупаво дете! Кому е дотрябвало да купи твоя Хари? Колко си наивна — мислиш, че всички само него гледат. Хайде! Успокой се! И ела да ме срешиш, както ти показах! Пък друг път да не подслушваш по вратите!
— Но, госпожо, нали вие никога няма да се съгласите, ако…
— Глупости! Разбира се, че няма. Какви са тези приказки! Все едно да продам някое от моите собствени деца. Наистина, Елиза, ти прекалено много си се възгордяла с твоя Хари. Не може човек да прекрачи вратата ни и ти да не помислиш, че той е дошъл, за да купи детето ти.
Успокоена от думите на господарката си, Елиза се залови бързо и сръчно да й помага в обличането, като сама се смееше на подозренията си.
Мисис Шелби беше благородна жена, надарена с голям ум и сърце. Добротата и великодушието й намираха опора в нейната религиозност и здрави принципи, които тя неотклонно следваше в живота. Мистър Шелби, въпреки че не беше религиозен, уважаваше и ценеше твърдите принципи на жена си и дори изпитваше известно страхопочитание към нея. Той не й пречеше да се грижи за слугите, да ги учи, да ги насочва към добро, ако и сам да не вземаше никакво участие. Той действително смяташе, че набожността и добродетелите на жена му стигат и за двамата.