— Кой е решил, че случаят е спешен?
— Сестрата на затвора. Тя прегледала Хойт и се консултирала с лекаря на затвора. И двамата стигнали до извода, че той се нуждае от спешно внимание.
— Въз основа на какви факти?
В гласа й започнаха да се промъкват остри нотки, първата индикация за появата на емоции.
— Имало е симптоми. Болки в корема…
— Той е учил медицина. Знаел е точно какво да им каже.
— Резултатите от лабораторните изследвания също не били нормални.
— Какви изследвания?
— Нещо, свързано с увеличения брой бели кръвни телца.
— Разбрали ли са с кого си имат работа? Имали ли са поне някаква представа?
— Не можеш да подправиш кръвно изследване.
— Той може. Работил е в болница. Знае как да манипулира лабораторни изследвания.
— Детектив…
— За бога, та той беше точно шибан кръвен лаборант!
Остротата на гласа й я стресна. Гледаше събеседника си, шокирана от своето избухване. И от емоциите, които най-накрая забушуваха в нея. Ярост. Безпомощност.
И страх. През всички тези месеци го беше потискала, защото знаеше, че е необяснимо да се страхува от Уорън Хойт. Той се намираше на място, откъдето нямаше как да стигне до нея, откъдето не можеше да й навреди. Кошмарите бяха просто последствие от шока, ехо от ужаса, който се надяваше с времето да утихне. Но сега страхът беше съвсем логичен и я държеше здраво в зъбите си.
Джейн скочи рязко на крака и понечи да излезе.
— Детектив Ризоли!
Тя спря на прага.
— Къде отивате?
— Мисля, че знаете къде трябва да отида.
— Случаят е под контрола на полицията на Фичбърг и щатската полиция.
— Така ли мислите? За тях той е просто поредният избягал негодник. И очакват той да допусне същите грешки, които правят всички останали. Но той няма да ги допусне. Ще се промъкне през мрежата им.
— Подценяваш ги.
— Те подценяват Хойт. Нямат представа с какво си имат работа — заяви тя.
Но аз имам. И то много добра представа.
Навън паркингът беше нажежен до бяло от безмилостното слънце, а духащият откъм улицата вятър беше тежък и душен. Когато влезе в колата си, ризата й беше вече мокра от пот. „На Хойт тази горещина щеше да му допадне“, помисли си тя. Той се чувстваше най-добре в горещо време, така както гущерът се чувства най-добре на напечения като от пещ пясък в пустинята. И като всяко влечуго знаеше как пъргаво да се изплъзне от опасността.
Няма да го намерят.
Докато караше към Фичбърг, Ризоли мислеше за Хирургът, изгубен отново в света. Представяше си го как ходи из градските улици, като хищник, озовал се отново сред плячката. Не беше сигурна дали ще има силата да се изправи пак срещу него. Дали, след като го беше победила веднъж, не беше използвала отпуснатата й за целия й живот квота от храброст. Не се смяташе за страхливка; никога не беше бягала от предизвикателствата и винаги се беше втурвала с главата напред във всяка свада. Но се разтреперваше само при мисълта, че може да се наложи да се изправи отново срещу Уорън Хойт.
Веднъж се спречках с него и това едва не ми коства живота. Не знам дали бих могла да го направя пак. Дали ще мога да победя чудовището, за да го върна в клетката.
Никой не контролираше наоколо. Ризоли спря в болничния коридор, оглеждайки се за униформен полицай, но видя само няколко сестри; две от тях се бяха прегърнали за утеха, другите се бяха скупчили заедно и разговаряха приглушено, с посивели от шок лица.
Джейн се приведе и се мушна под увисналата жълта лента, мина безпрепятствено през двойната врата, която се отвори автоматично, за да я пропусне в приемната част на операционната зала. Видя петната и кървавите отпечатъци от стъпки по пода. Екипът за събиране на доказателствен материал вече прибираше нещата си. Тази сцена на престъплението не можеше да бъде запазена в този си вид; всички очакваха мястото да се освободи, за да го почистят и пуснат отново в употреба.
Но въпреки това, въпреки че мнозина бяха идвали преди пристигането на полицията, Ризоли пак беше в състояние да прочете какво се бе случило в това помещение, защото беше написано с кръв по стените. Видя засъхналите дъги от бликащата кръв от пулсиращата артерия на жертвата. Тя беше изрисувала синусоидна крива по стената и опръскала голямата дъска, на която се записваше дневният график на операциите; на нея отбелязваха номера на операционната зала, имената на пациентите, имената на хирурзите и оперативните процедури. Беше пропаднал графикът за цял един ден. Какво ли бе станало с пациентите, чиято операция бе внезапно отменена, защото хирургическото отделение неочаквано се бе превърнало в местопрестъпление. Какви ли можеха да бъдат последствията от една отложена холецистектомия11, например… или както там се казваше. Пълният график обясняваше защо сцената на престъплението беше обработена толкова бързо. Нуждите на живите трябваше да бъдат посрещнати. Не можеха да затворят дълго най-натовареното хирургическо отделение на град Фичбърг.
11
Лапароскопска холецистектомия е вид операция, добила популярност като безкръвна, при която през малки отвори от 10 и 5 милиметра се отстранява жлъчният мехур. — Бел.ред.