— Не.
— Краймскоупът не откри сперма.
— Може би този път е действал по-чисто.
— Или пък не я е изнасилил — предположи Корсак. — И заради това не е имал нужда от чаша за чай.
Тъй като й беше неприятно да вдишва дима от цигарата му, Джейн обърна лице към отворения прозорец и махна няколко пъти с ръка, за да прочисти въздуха.
— Убийството не се развива по точно определен сценарий — отвърна тя. — Всяка жертва реагира различно. Това е пиеса с двама герои, Корсак. Убиецът и жертвата. Всеки един от тях може да повлияе върху крайния изход. Д-р Йегър е бил доста по-едър от Алекс Гент. Може би нашият извършител не е бил толкова сигурен в контрола си над Йегър и затова е използвал порцелановия съд за предупредителен сигнал. Но не е чувствал нужда да направи същото с Гент.
— Не знам. — Детективът перна пепелта от цигарата си през прозореца. — Използването на тази чаша е наистина чудовищно странно. Част от почерка му. Нещо, което не би пропуснал.
— Всичко останало е съвсем същото — отбеляза Ризоли. — Заможна двойка. Мъжът е завързан и сложен да седне. Жената е изчезнала.
Двамата замълчаха, вероятно загрижени от една и съща мисъл: Жената. Какво бе направил с Карена Гент?
Джейн вече знаеше отговора. Въпреки че образът на Карена скоро щеше да се появи по телевизионните екрани в града с молба за помощ от страна на обществеността, въпреки че Бостънската полиция щеше да положи усилие да проследи всяка дадена по телефона информация за всяка зърната тъмнокоса жена, Ризоли знаеше какъв щеше да бъде изходът. Усещаше го, като студен камък в стомаха си. Карена Гент беше мъртва.
— Тялото на Гейл Йегър е било изхвърлено около два дни след отвличането й — отбеляза Корсак. — Вече са минали… колко? Около двайсет часа откакто двойката е била нападната.
— Резерватът „Стоуни брук“ — промълви неговата събеседница. — Там ще я занесе. Ще подсиля наблюдаващия местността екип. — Погледна към детектива. — Виждаш ли начин, по който Джоуи Валънтайн би могъл да изиграе някаква роля в това?
— Работя по въпроса. Той най-после ми даде кръв за изследване. Ще му бъде направен ДНК профил.
— Не прилича на виновен човек. Все още ли го наблюдаваш?
— Наблюдавах го. Докато не подаде оплакване, че го тормозя.
— А ти тормозеше ли го?
Корсак се изсмя, димът излезе като залп от дробовете му.
— Всеки зрял мъж, който се занимава с пудрене на мъртви дами, ще писка като момиче, каквото и да направя.
— И как точно пищят момичетата? — възкликна раздразнено тя. — Горе-долу като момчетата ли?
— О, боже. Хайде сега не започвай с феминистки поучения. Стига ми, че дъщеря ми не пропуска случай да го направи. Но като остане без пари, идва да търси помощта на онзи гаден шовинист, татко си. — Внезапно изправи гръбнак. — Хей. Гледай кой се появи.
Черен „Линкълн“ бе спрял на мястото за паркиране от другата страна на улицата. Ризоли видя как от него излиза Гейбриъл Дийн; стройната му атлетична фигура сякаш бе слязла от страниците на „Джентълмен’с куотърли“14. Той постоя така, загледан в червената тухлена фасада на къщата. После се приближи до охраняващия периметъра патрул и му показа значката си.
Часовият го пусна да мине от другата страна на лентата.
— Това ми идва малко в повече — заяви Корсак. — Направо ме вкисва. Същото това ченге ме накара да стоя отвън, докато ти дойде да ме вземеш. Сякаш съм някой от пъновете по улицата. Докато на Дийн му бе достатъчно само да размаха вълшебната си значка и да каже „шибан федерален агент“ и всичко му беше позволено. Защо, по дяволите, го пуснаха?
— Може би защото си е направил труда да си пъхне ризата в панталона.
— Да бе, сякаш един хубав костюм щеше да оправи нещата за мен. Всичко е в поведението. Погледни го само. Ще речеш, че целият свят е негов.
Джейн гледаше как Дийн балансира грациозно на един крак, докато слага хартиен терлик на другия. Пъхна дългите си длани в ръкавиците като хирург, който се готви да оперира. Да, всичко идваше от поведението. Корсак беше като вечно ядосан боксьор, който очакваше светът да го срита по задника. И, естествено, светът така му отвръщаше.
— Кой го извика тук? — попита Корсак.
— Не съм аз.
— И той просто се появява така, случайно?
— Винаги така става. Някой го държи в течение. Но не човек от моя екип. Информацията идва от по-високо.