ДНК лабораторията беше на номер S 253, а криминалистът, който й бе изпратил съобщението по пейджъра, бе Уолтър де Грут, русокос холандец с бледо лице. Обикновено трепваше, когато я видеше, защото Джейн идваше почти винаги, за да го увещава или приласкава да ускори изготвянето на един или друг ДНК-профил. Днес обаче, щом я видя, се усмихна до уши.
— Проявих авторадиограмата — обяви той. — Виси ей там.
Авторадиограма беше рентгенов филм, показващ рисунъка на фрагментите ДНК. Де Грут взе филма от въженцето, на което се сушеше, и го закрепи на един от осветените екрани. Появиха се вертикални редички от тъмни петънца.
— Това, което виждате тук, е профилът VNTR — обясни той. — Или, казано другояче, „променливи броеве тандемни повторения“. Извлякох ДНК от различните източници, които ми дадохте, и изолирах фрагментите с материала, който трябва да сравняваме. Това всъщност не са гени, а редици от ДНК-веригата, които се повтарят без ясна цел. Те са добри маркери за идентифициране.
— И какво представляват тези различни пътечки?
— Първите две, като започнем отляво, са контролните. Номер едно е стандартна ДНК-стълбица; тя ни помага да преценим относителното положение за отделните мостри. Втората поредица е стандартен клетъчен контур, отново използван като контрола. Линии три, четири и пет са доказателствени и са с известен произход.
— И какъв е той?
— Третата линия е на заподозрян Джоуи Валънтайн. Четвъртата е на д-р Йегър. Петата е на мисис Йегър.
Погледът на Ризоли се задържа на петата линия. Опита се да се съсредоточи върху идеята, че това е част от схемата, създала Гейл Йегър. Че едно уникално човешко същество, от точния нюанс на русите си коси до звука на смеха, може да бъде сведено до тази поредица от тъмни петънца. Не виждаше нищо човешко в тази авторадиограма, нищо от жената, която бе обичала съпруга си и скърбила за майка си. Това ли е всичко, което сме? Огърлица от химически вещества? Къде в тази двойна спирала се намира душата?
Ризоли премести поглед към последните две редички.
— А какви са последните две? — попита тя.
— Тези са неидентифицираните. Шестата линия е от петното от сперма на килима на Йегърови. Седмата линия е от прясната сперма, взета от влагалищния отвор на Гейл Йегър.
— Последните две сякаш са еднакви.
— Точно така. Идентичните мостри ДНК са от един и същ мъж. И, както виждате, те не са нито на д-р Йегър, нито на мистър Валънтайн. Това мигновено елиминира мистър Валънтайн като източник на спермата.
Ризоли се взря в двете неидентифицирани поредици. Генетичният отпечатък на едно чудовище.
— Това е вашият извършител — обяви Де Грут.
— Обади ли се в CODIS16? Може би има шанс да успеем да ги уговорим да придвижат малко по-бързо проучването на данните?
CODIS беше националната ДНК база данни. Там се съхраняваха генетичните профили на хиляди осъдени закононарушители, както и неидентифицирани профили от различни местопрестъпления в страната.
— Това всъщност е причината да ви изпратя съобщението по пейджъра. Изпратих им ДНК-веригата от килима миналата седмица.
Джейн въздъхна.
— Което означава, че ще получим някаква информация от тях след една година.
— Не. Агент Дийн току-що ми се обади. ДНК на вашия извършител не е в CODIS.
Младата жена го погледна изненадано.
— Агент Дийн ли ти даде информацията?
— Трябва да е размахал камшика пред тях или нещо от този род. Откакто съм тук никога не се е случвало да видя толкова бърза обработка от CODIS.
— Ти получи ли потвърждение за това директно от CODIS?
Де Грут се намръщи.
— Ами, не. Предположих, че агент Дийн знае…
— Моля те, обади им се. Искам потвърждение.
— Значи съществува известно, ъъъ… известно съмнение във връзка с благонадеждността на агент Дийн?
— Нека просто да заложим на сигурното, съгласен ли си? — Ризоли погледна отново към рентгеновия филм на осветения екран. — Ако е вярно, че нашият човек не е в CODIS…
— Значи имате нов играч, детектив. Или някой, който е успял да остане невидим за системата.
Ризоли наблюдаваше с чувство на безсилие веригата от петънца. „Разполагаме с неговата ДНК — помисли си тя. — Разполагаме с генетичния му профил. Но въпреки това не знаем името му.“
Ризоли пъхна диск в CD-плейъра и се отпусна на дивана, докато бършеше мократа си коса с хавлията. От високоговорителя богатите звуци на пеещото виолончело се разляха като разтопен шоколад. Макар да не беше любителка на класическата музика, беше купила компактдиск с ранни записи на Алекс Гент от магазина за подаръци в „Симфъни хол“. След като се налагаше да се запознае с всеки аспект на смъртта му, трябваше да научи нещичко и за живота му. А той в голяма степен бе свързан с музиката.