Джейн се приближи към светлия екран. Не й се случваше често да изследва рентгенови снимки и можеше да се фокусира единствено върху общата картина: свода на черепа, вдлъбнатините на очните кухини, зъбите, наподобяващи ограда от колове.
— Ще сложа страничния изглед — каза О’Донъл и пъхна втора снимка в екрана. — Сега виждате ли го?
Втората снимка показваше черепа в профил. Сега Ризоли забеляза фина паяжина от фрактури, разпространяващи се назад от предната част на черепа. Посочи ги.
О’Донъл кимна.
— Беше в безсъзнание, когато го докараха в спешното отделение. Направеният на черепа скенер показа кръвоизлив, голям субдурален хематом — събиране на кръв — притискащ фронталните лобове на главния мозък. Кръвта бе дренирана по хирургически път и човекът започна да се възстановява. Или по-точно — изглеждаше, че се възстановява. Прибра се вкъщи и после се върна на работа. Но вече не беше същият човек. Отново и отново изпадаше в гневни пристъпи на работното си място и беше уволнен. Започна да малтретира сексуално дъщеря си. А после, след спор със съпругата си, я пребил така, че трупът й беше неузнаваем. Започнал да я налага и не бил в състояние да се спре. Дори след като й избил повечето зъби. Дори след като лицето й се превърнало в някаква пихтиеста маса с парченца от кости.
— И ще ми кажете, че цялата вина може да се стовари върху това? — попита Ризоли, сочейки черепа с многобройните фрактури.
— Да.
— Струва ми се прекалено.
— Погледнете снимката, детектив. Виждате ли къде са разположени фрактурите? Помислете коя част от главния мозък се намира точно зад тях.
Обърна се и погледна към Дийн. Той отвърна безизразно на погледа й.
— Фронталните лобове — отговори младият мъж.
По устните на О’Донъл затрептя едва забележима усмивка. Очевидно се наслаждаваше на възможността да предизвика стар съперник.
— Каква е целта на разглеждането на рентгеновата снимка? — попита Джейн.
— Адвокатът на човека ме извика да направя невропсихиатрична преценка. Използвах теста, наречен Wisconsin Card Sort и Category Test на Halstead-Reitan Battery17. Поисках също така на мозъка да бъде направен магнитен резонанс. Всички водеха до едно и също заключение: Този мъж бе претърпял тежки травми и на двата си фронтални лоба.
— А казахте, че се е възстановил напълно от травмата.
— Изглеждаше напълно възстановена.
— Мозъкът му беше ли увреден, или не беше?
— Дори при значителни травми на фронталните лобове човек пак може да ходи, да говори и да изпълнява ежедневните си функции. Може да проведеш разговор с човек, претърпял фронтална лоботомия, без да усетиш нищо нередно. Но той определено е увреден. — Посочи рентгеновата снимка. — Това, което има този човек, се нарича синдром на неконтролиране на мислите и чувствата. Фронталните лобове са свързани с предвижданията и преценката. С нашата способност да контролираме неподходящите импулси. Ако са увредени, ставаш социално невъздържан. Държиш се неадекватно, без чувство за вина или емоционална болка. Всички сме преживявали моменти на гняв, когато ни се иска да отвърнем на удара. Да блъснем с колата си автомобила на онзи, който ни е пресякъл пътя. Сигурна съм, че това усещане ви е познато, детектив. Да бъдеш толкова разгневен, че да ти се иска да нараниш някого.
Джейн не отговори; истината в думите на нейната събеседничка я бе накарала да замълчи.
— Обществото мисли за акта на насилие като за проява на лошотия или неморалност. Казват ни, че в крайна сметка ние контролираме поведението си, че всеки един от нас без изключение има свободната воля да избира да не нарани друго човешко същество. Не само моралът обаче, ни ръководи. Биологията също си казва думата. Фронталните лобове ни помагат при интегрирането на мислите и действията. Помагат ни да претегляме последствията от тези действия. Без такъв контрол бихме се поддавали на всеки необуздан импулс. Точно това се е случило с този мъж. Загубил е способността да контролира поведението си. Изпитвал сексуални чувства към дъщеря си, затова я тормозел. Съпругата му го ядосала и той я пребил до смърт. От време на време всички имаме смущаващи или неприлични мисли, макар и бегли. Виждаме привлекателен непознат и сексуалното желание се качва в главата ни. Но не става дума за нищо повече от кратка мисъл. Какво обаче би станало, ако се поддадем на импулса? Ако не успеем да се спрем? Същият сексуален импулс може да доведе до изнасилване. Или по-лошо.
17
Невропсихологични тестове, които правят оценка на функциите на мозъка и нервната система с оглед на обработване и интерпретиране на информацията, получена чрез сетивата. — Бел.ред.