Февруарската революция е предизвикана от тежката икономическа обстановка в страната заради войната, започнала през 1914 година и изчерпала търпението на всички руснаци, независимо от тяхното социално положение (причина за революцията: 24 и 6; 2 и 4 — енергията на хората, изтощени от войната; 6 — война или смърт, разруха, глад). За удобство при разглеждането отново ще използваме таблица.
| Дата на започване на революцията | Първо число | Второ число | Трето число | Четвърто число | Франция: |
|---|---|---|---|---|---|
| Буржоазната революция | Юли 1830 г. | 19 | 10 | 5 | 5 |
| Парижката комуна | 22 февруари 1848 г. | 7 | 10 | 33 | 6 |
| Германия | 27 февруари 1848 г. | 32 | 5 | 28 | 10 |
| Австрия | 13 март 1848 г. | 28 | 10 | 26 | 8 |
| Италия | 22 март 1848 г. | 28 | 11 | 24 | 6 |
| Китай | 30 май 1925 г. | 25 | 7 | 19 | 10 |
| Русия: | |||||
| бунт на стрелците в Москва | 15 май 1682 г. | 28 | 1а | 16 | 8 |
| Кървавата неделя | 9 януари 1905 г. | 25 | 7 | 7 | 7 |
| Февруарската революция | 26 февруари 1917 г. | 28 | 10 | 24 | 6 |
| Отказването на Николай от престола | 1 и 2 март 1917 г. | 23 | 5 | 19 | 10 |
| Октомврийската революция | 25 октомври 1917 г. | 26 | 8 | 22 | 4 |
| СССР: преходът към пазарна икономика | 1 октомври 1990 г. | 21 | 2 | 19 | 10 |
Добре се вижда, че нито в деня на Кървавата неделя, нито в деня на превземане на Зимния дворец в Русия е имало необходимост от някакви коренни реформи, тъй като в първия случай причината (7 — четвърто число) и резултатът (7 — второ число) съвпадат, което говори за постоянство в ситуацията до намесата на хората в «кръстоносния поход» и след неговото приключване. Никой не си е поставял за цел свалянето или отстраняването на царя от власт освен болшевиките, които са се готвили за цареубийство, като са се смесили с хората, насочили се мирно към Дворцовия площад. Целенасоченото «изтичане на информация» е накарало полицията и армията да вземат предпазни мерки, а след това е довело до сблъсък между войниците и хората. Напълно е възможно точно от колоната на шестващите да е отекнал първият изстрел, който е провокирал клането.
Защото само в случай, че цифрата 7 премине в 6, е бил възможен кървавият сблъсък, но започването на кръвопролитието е можело да се провокира от онези, които са вървели в колоната, а не които са стояли встрани. За причините отговарят третото и четвъртото число, а това са две цифри 7, които е трябвало да преминат в ново качество: вместо мирно шествие (7) те е трябвало да се превърнат в агресия и стремеж към убиване (6).
Нека се опитаме да разберем как е станала замяната на цифрите 7 с 6. Тук отново ще ни помогнат цифри, Голямата съветска енциклопедия и В. И. Ленин. Да прочетем за събитията от Кървавата неделя в енциклопедията: «При обсъждането на петицията на работнически събрания болшевиките разясняват, не само чрез революционна борба пролетариатът може да постигне правата си. Но вярата в царя е все още силна и шествието не може да бъде спряно. Болшевиките вземат решение да участват в манифестацията.»
Странно изглежда фразата, че призовавайки хората към революционна борба, болшевиките се канят да не допуснат шествието, което е станало заради голямата вяра в царя. Най-вероятно, както показват и цифрите (четвърто и второ число съвпадат и са равни на 7), хората не са искали да приемат лозунгите и целите, натрапвани им от болшевиките, а именно: царят да бъде свален или убит. Четем нататък: «Убити и ранени са около 4600 души (4 и 6 — тези цифри няколко пъти се повтарят в текста). През януари в шест града на Русия в стачките са участвали 444 хиляди човека.»
Цифрите 4 и 6 показват, че хората (4) са били провокира ни към разрушение (6) и убийство. Владимир Илич Ленин пише за Кървавата неделя: «В това пробуждане на колосалните народни маси за политическо съзнание и революционна борба се крие историческото значение на 22 януари 1905 година» (Ленин В. И. Полн. собр. соч., 5-о изд., т.30, с.310). Лъжата, отпечатана в Голямата съветска енциклопедия, е смайваща. В първите редове е казано, че вярата на народа в царя все още е много силна, а след няколко реда са цитирани думите на Ленин, който заявява, че това бил революционен порив към борба. Особено учудващо е, че Ленин въвежда нова дата на самото събитие, следователно трябва да направим изчисление за нея, за да открием истинските причини, тласнали болшевиките да участват в шествието. Изчисление на допълнителните цифри: