Юначагата го чу, наежи се и понечи да привлече вниманието, придавайки си важност.
— Мамка му, кълна се — рече той, — че не съм никакъв Бернар и никакъв Лечител. Антон Новильо де ла Гамеля45 е името ми и се гордея с него!… И честна дума на благородник, няма да ми мигне окото да резна издъно ушите на всеки, който се осмели да ми се перчи.
Той произнесе тази реч доста наперено, като че ли всеки момент щеше да извади оръжието, но не се осмели да посегне към шпагата, защото не знаеше с кого си имаше работа. Тогава дойдоха другарите му, всички обзети от желание за крамола, изстъпиха се с широко отворени нозе, дрънчейки с много желязо, и взеха да сучат мустаци. Бяха от онези, които в стремеж да се самоизтъкнат изповядват и грехове, що не са сторили. Накратко казано, не биха се поколебали нито миг да намушкат някой безрък, но дон Франсиско не беше такъв. Алатристе видя, че поетът освобождаваше отзад камата и шпагата и без да открива съвсем лице, защитаваше корема си със заметнатия плащ. Капитанът понечи да стори същото, защото мястото сякаш зовеше за танц със саби, когато единият от побратимите на самохвалкото — едър юначага, издокаран с барета, с препасан през гърдите презрамник, цяла педя широк и с огромна шпага, окачена на него, — рече:
— Двеста рани ще побием на тия господа в търбусите, братлета. Тук всеки, дето не си тежи на мястото, си отива без време.
Дупките и белезите по лицето му бяха повече от бемолите и диезите по нотен лист, акцентът на негодника издаваше, че е от Кордова — злонравието на нехранимайковците от Кордова бе станало пословично, също като леконравието на валенсианките. Той се канеше да освободи шпагата, но не доведе движението докрай, изчакваше към него да се присъедини още някой от юначагите наоколо, очевидно четирима срещу двамина му се струваше все още неравностойно противопоставяне.
Тогава за всеобща изненада Диего Алатристе избухна в смях.
— Хайде, Кагафуего46 — рече той насмешливо. — Пощадете, ваша милост, животеца на този господин и на мен, и не ни затривайте мърцина, по-полека. Заради старите времена.
Сащисан, напереният самохвалко се взря в него като попарен, мъчейки се да го познае, въпреки тъмнината и плаща. Накрая се почеса под шапката, която носеше нахлупена над гъстите си вежди, така че те се сливаха с периферията.
— Света Богородице — смотолеви накрая. — Та това е капитан Алатристе.
— Същият — потвърди капитанът. — За последен път се срещнахме в дранголника.
Това за последния път беше съвсем вярно. Колкото до първия път, тогава бяха прибрали капитана заради дългове в кралския затвор, и той с едното си влизане опря бръснача в гръкляна на въпросния Кагафуего, по име Бартоло, който минаваше за най-големия побойник сред обитателите на затвора. Това затвърди славата на Диего Алатристе като куражлия и му спечели уважението и на кордованеца, а и на останалите затворници. Уважение, което прерасна във вярност, когато той започна да споделя със съкилийниците си гозбите и бутилките вино, изпращани от Каридад ла Лебрихана и приятелите му, за да облекчават престоя му в затвора. Дори когато излезе на свобода, той продължи да ги подпомага от време на време.
— Доколкото знам, щяхте да се трудите на греблата, сеньор Кагафуего. Ако си спомням добре, това бе най-доброто, за което можеше да мечтае ваша милост.
Побратимите на смелчагата бяха променили поведението си — включително така наречения Антон Новильо де ла Гамеля, — и сега наблюдаваха събитията с професионално любопитство и известен респект, като че ли почтителността, засвидетелствана от техния другар на този загърнат в мантия мъж, беше по-голяма препоръка от папско писмо. От своя страна, Кагафуего изглеждаше радостен, че Алатристе е в течение на славния му път.
— Ами точно така, господин капитан — отвърна той и тонът му беше доста по-различен от оня, с който обеща преди малко двеста рани. — Щях да съм гребец на първа пейка, да изпълнявам песента на веригите и да налягам греблата на кралските галери, ако не беше онази свята жена, Бласа Писора. Тя заживя с един писар и двамата с общи усилия умилостивиха съдията.
— А какво правите тук? Крием ли се или сме на гости?
— Крием се и още как, мамка му — оплака се смирено надутият мерзавец. — Преди три дни аз и тия другари взехме по каталонски47 душицата на един полицай и се приютихме в църквата, докато се поразмине. Или докато мойта хубавица не сбере някой и друг дукат — нали знаете, ваша милост, че няма друго правосъдие, освен туй, що се купува с пари.
44
Според една испанска версия на легендата за рицаря Ролан испанският герой Бернардо дел Карпийо води баските, които искат да си отмъстят за нашествието на франките в Испания и убива Ролан в прохода Ронсевал. — Б.р.
47
По каталонски или каталонско правосъдие — лично отмъщение на някой, който ти е навредил. — Б.пр.