— Не очаквах да се видим отново толкова скоро, капитан Алатристе. Мислех, че сте на път за Фландрия.
— Такова беше намерението ми, ваше превъзходителство. Но възникна една работа.
— Да, виждам… Казвали ли са ви някога, че притежавате рядката дарба да си усложнявате живота?
Разговорът беше крайно необичаен, като се вземе предвид, че се водеше между фаворита на испанския крал и един скромен фехтувач. В тясното пространство, отделящо двете карети, Гуадалмедина и Кеведо слушаха мълчаливо. Граф де Оливарес беше разменил с тях обичайните поздрави и сега се обръщаше към капитан Алатристе учтиво, почти любезно, което само подчертаваше високомерието на стойката му. Такава любезност бе неприсъща на кралския любимец и този факт не убягваше никому.
— Удивителна дарба — повтори Оливарес, като на себе си.
Капитанът се въздържа от коментари и остана неподвижен до стълбичката на каретата, със свалена шапка, стойката му бе почтителна, но и уверена. След като му хвърли един последен поглед, фаворитът се обърна към Гуадалмедина.
— Що се отнася до случая, който ни занимава — рече той, — трябва да знаете, че нищо не може да се направи. Благодарен съм за сведенията ви, ала не съм в състояние да ви предложа нищо в замяна. В делата на Светата Инквизиция не се меси дори нашият господар, кралят — той махна със силната си, широка ръка, прорязана от издути вени — макар, разбира се, това да не е работа, заради която бихме могли да безпокоим Негово Величество.
Алваро де ла Марка погледна Алатристе, който продължаваше да стои все тъй безучастен и после се обърна към Оливарес.
— Значи няма никакъв изход?
— Никакъв. Съжалявам, че не мога да ви помогна — в тона на фаворита се прокрадна нотка на снизходителна искреност. — Най-вече защото изстрелът, насочен към нашия капитан Алатристе, мина близо и до мен. Но така стоят нещата.
Гуадалмедина сведе чело. Въпреки титлата си на испански гранд той също стоеше без шапка пред Оливарес. Алваро де ла Марка беше придворен и знаеше, че всички дворцови връзки си имат граници. За него вече беше победа, че най-могъщият човек в кралството му отделяше минута от времето си. Дори при това положение той настоя:
— Нима ще изгорят момчето, ваше превъзходителство?
Любимецът оправяше фламандските си дантели, показващи се изпод ръкавите на жакета му, обшит само с тъмнозелени шевици, без други украси, строг както подобаваше, според действащите предписания срещу разкоша, които самият той беше накарал краля да подпише.
— Много се опасявам, че ще стане така — каза той безстрастно. — Както и девойката. Можете да бъдете благодарни, че няма да успеят да откарат и другиго на кладата.
— Колко време ни остава?
— Малко. Според това, което ми е известно, формалностите около процеса се ускоряват и до няколко седмици може да се очаква голямо представление на Пласа Майор. При сегашното състояние на отношенията ми със Светата Инквизиция, това ще отбележи една прекрасна точка в тяхна полза — министърът поклати едрата си глава, разположена върху малка колосана яка, притискаща якия му, червен врат — … Не ми прощават историята с генуезките банкери.
Лека, малко тъжна усмивка се появи между черната брада и свирепите му мустаци. Той вдигна бавно огромната си ръка. Това означаваше, че смята случая за приключен. Гуадалмедина отново сведе леко глава, точно толкова, че да покаже почтителност, без да накърни достойнството си.
— Ваше превъзходителство беше много щедър, като ни отдели от времето си. Дълбоко сме ви благодарни и оставаме длъжници на ваша светлост.
— Ще изпратя сметката, дон Алваро. Моя светлост никога нищо не прави безплатно — любимецът се обърна към дон Франсиско, който изпълняваше ролята на почетен гост — … Колкото до вас, сеньор Кеведо, надявам се това да подобри отношенията ни. Няма да ми дойдат никак зле няколко сонета, възхваляващи политиката ми във Фландрия, от тези, анонимните, за които обаче всички знаят, че са писани от ваша милост. И една подходяща поема по въпроса за снижаването на стойността на вельона50 наполовина… Нещо от сорта на онези стихове, които ваша милост бе така добър да ми посвети оня ден: