Изтегли камата и с нея в лявата ръка прекоси двора, като внимаваше да не се блъсне в тъмнината в нещо, което да разбуди прислугата. Поне един от тях — същият, който бе снабдил с ключове и план агентите на де ла Марка, щеше да спи тази нощ, глух, ням и сляп; но останалите бяха половин дузина и можеха да вземат присърце факта, че смущават съня им в подобен час. Предвиждайки тежко премеждие, капитанът беше взел предпазните мерки, присъщи на занаята му. Беше с тъмни дрехи, без плащ и шапка, които да възпрепятстват движенията му, в колана беше затъкнал един от пистолетите — добре смазан и готов за стрелба. Бе взел шпагата и камата, а в добавка бе навлякъл и стария къс елек от биволска кожа, който му вършеше толкова добра работа в онзи Мадрид, който донякъде и благодарение на самия Алатристе бе град с нездравословен климат. Що се отнася до ботушите, беше ги оставил в комарджийницата на Хуан Викуня; вместо тях беше обул кожени цървули с подметки от халфа51, много подходящи за придвижване с бързината и безшумността на сянка: спасително средство от едни времена, по-сурови и от сегашните, когато се налагаше да се плъзга в нощта сред свързаните пръти, укрепващи насипи и окопи, за да обезглавява еретици във фламандските укрепления, в разгара на нощни атаки, в които нямаше пощада за никого, а и никой не се надяваше на нея.
Къщата беше смълчана и тъмна. Алатристе се натъкна на капака на един кладенец, заобиколи опипом и най-сетне откри търсената врата. Вторият ключ изпълни задоволително мисията си и капитанът се озова на едно доста широко стълбище. Заизкачва се, сдържайки дъха си, като благодареше Богу, че стъпалата са каменни, а не дървени, та нямаше опасност да проскърцат. Щом се озова горе, той спря, прикрит зад един тежък шкаф, за да се ориентира. После направи няколко крачки, подвоуми се в мрака на коридора, преброи две врати надясно и влезе с кама в ръка, придържайки шпагата, за да не я удари в някоя мебел. До прозореца, очертаващ се в полумрака, осветен от слабия пламък на една маслена лампа, Луис де Алкесар хъркаше като заклан. Диего Алатристе сподави неволната си усмивка. Могъщият му противник, кралският секретар, се страхуваше да спи на тъмно.
Алкесар, още в просъница, не можа веднага да осъзнае, че това не е кошмар. Но когато понечи да се обърне на другата страна и да заспи отново, камата, опряна под брадичката, го възпря с болезнено убождане. Едва тогава той проумя, че това не беше лош сън, а груба действителност. Тогава, уплашен, се надигна стреснато, отваряйки широко очи и уста, за да нададе вик. Но ръката на Диего Алатристе го възпря безцеремонно.
— Само една дума — прошепна капитанът — и ще ви убия.
Между нощната шапчица и желязната ръка, притиснала устата му, кралският секретар въртеше очи, а мустаците му бяха щръкнали от ужас. Само на няколко инча от лицето му мъждукащата светлина на маслената лампа очертаваше орловия профил на Алатристе, гъстите мустаци, тънкото и дълго острие на камата.
— Имате ли въоръжена охрана?
Другият завъртя отрицателно глава. Дъхът му запотяваше дланта на капитана.
— Знаете ли кой съм?
Очите примигнаха уплашено и след миг мъжът потвърди с кимване. Когато Алатристе отдръпна ръката си от устата на Луис де Алкесар, последният остана ням, със зяпнала уста, замръзнал в гримаса на крайно изумление, гледащ приведената над себе си сянка, както човек гледа призрак. Капитанът притисна още малко камата в гърлото му.
— Какво ще правите с момчето?
Алкесар отправи очи, почти изхвръкнали от орбитите си, към камата. Нощната шапчица беше паднала на възглавницата и малката лампа осветяваше рядката му коса, разрошена и мазна, която му придаваше още по-отблъскващ вид, заедно с кръглото лице, месестия нос и проскубаната, тънко оформена брада.
— Не зная за кого говорите — произнесе той със слаб и хриплив глас.
Заплахата на стоманата не беше достатъчна, за да надделее над неприязънта му. Алатристе натисна камата, докато накрая от Алкесар се изтръгна вопъл.
— Тогава ще ви убия сега — това е сигурно, тъй както е сигурно, че има Бог.
Другият изстена отново, страдалчески. Не помръдваше, не смееше дори да мигне. Чаршафите и нощницата му миришеха на кисела пот, на страх и на омраза.