— Прав си. Говоря прекалено много. Може би защото остарявам — той въздъхна за трети път, без да отклонява поглед от тъмнината, заслушан в щурците. — Остаряваме, капитане. И ти, и аз.
Чу се далечен камбанен звън, отмерващ часа. Алатристе все тъй не помръдваше.
— Ставаме все по-малко — рече той.
— Много малко, по дяволите — полковник Салданя нахлупи пак шапката си, подвоуми се няколко секунди, после отиде отново до капитана и спря. — Останаха малцина, с които можеш да споделиш спомени и мълчания. А освен това, само бегло напомняме на това, което бяхме.
Започна да си подсвирква тихо стара военна мелодийка. Беше войнишка песен, която разказваше за стари легиони, щурмове, плячкосване и победи. Бяха я пели заедно с баща ми и още другари, преди осемнадесет години, при разграбването на Остенде и похода по Рейн към Фризия с дон Амбросио Спинола, когато превземаха на Олдензел и Линген.
— Но може би този век — отбеляза накрая Салданя — не заслужава мъже като нас… Имам предвид такива мъже, каквито бяхме преди.
Погледна пак Алатристе. Последният кимаше бавно. Тесният лунен сърп хвърляше в нозете им мъглява, размазана сянка без контури.
— Може би — промълви капитанът — и ние вече не сме достойни за това, което бяхме.
IX. Кладата
По време на владичеството на четвъртия Фелипе, както и по времето на неговите предшественици, Испания имаше голяма слабост към горенето на еретици, евреи и хора, практикуващи обредите на юдейската вяра. Горенето на клада привличаше хиляди зрители — от аристокрацията до простолюдието. А когато то се случеше в Мадрид, на изгарянето присъстваха, в почетни ложи, и техни величества кралят и кралицата. Дори нашата господарка, кралицата доня Исабел, която като французойка в началото на брака показа известно отвращение към подобен род занимания, в крайна сметка, подобно на всички, се пристрасти към тях. Единствената от нашите испански прелести към която дъщерята на Анри Беарнеца56 така и не разви слабост, бе Ел Ескориал57 — там все още витаеше внушителният призрак на Благоразумния Крал58, и тя не пожела да живее там — намираше мястото за прекалено студено, голямо и злокобно. Но тъй или иначе на французойката й се наложи да се примири с него, макар и посмъртно, защото макар кракът й никога да не стъпи в Ел Ескориал приживе, именно там я погребаха след смъртта й. А пък мястото не е лошо, да му се не види, точно до величествените гробници на император Карлос и на сина му, великия Фелипе, дядо на нашия Фелипе. Благодарение на тях, за добро или лошо, напук на турци, французи, холандци, англичани и всякакви други кучи синове, Испания държа в продължение на век и половина и Европа, и света, здраво хванати за топките.
Но да се върнем на печенето. Празненството, на което за мое нещастие аз самият имах запазено място, започна да се подготвя няколко дни предварително, с голяма шетня на дърводелците и техните калфи из Пласа Майор. Те строяха висока платформа, дълга петдесет стъпки, амфитеатър с пейки, драперии, килими и дамаски. Дори за сватбата на техни величества нямаше толкова приготовления, нито пък се видя толкова машинария. Затвориха всички улици наоколо, та файтоните и конете да не се пречкат на градежа. За кралското семейство бе предвиден балдахин откъм страната на улица Меркадерос, понеже там имаше най-хубава сянка. Тъй като представлението с кладата беше продължително, проточваше се цял ден, бяха предвидени помещения, където гражданите можеха да се освежат и похапнат, защитени от специални навеси. Реши се още, че за удобство на височайшите персони, те ще стигнат до ложата си, като тръгнат от двореца на граф де Барахас и минат по път издигнат напряко над „Кава де Сан Мигел“, който се свързваше с притежаваните от графа къщи на площада. Толкова голямо беше очакването, пораждано от подобни събития, че билетът, даващ достъп до някой прозорец, се превръщаше в най-жадуваното нещо на света. Намираха се и такива, които плащаха купища дукати на придворния иконом, за да се сдобият с най-добре разположените места. Сред тези хора имаше и посланици, грандове, придворни, председатели на градски съвети, и дори нунцият на Негово светейшество, който не би пропуснал празненства с бикове, „каняс“ или, разбира се, горене на грешници дори срещу fumata bianca59.
В този ден, който трябваше да се превърне в паметен, Светата Инквизиция се надяваше да свали с един куршум няколко заека. Най-радикалните инквизитори, решени да подкопаят политиката на сближаване между граф де Оливарес и португалските банкери от еврейски произход бяха планирали впечатляващо изгаряне на грешници, което да всее страх в душите на всички, които не бяха сигурни в чистата си кръв. Посланието беше кристално ясно: колкото и пари да имаха и колкото и да се радваха на благоразположението на кралския фаворит, португалците от еврейски произход никога нямаше да се чувстват сигурни в Испания. Инквизицията, позовавайки се в последна сметка на дълбоката религиозност на нашия господар краля — нерешителен и без влияние както на младини, тъй и на старини, добър, но безхарактерен по природа — предпочиташе една разорена страна, но с непокътната вяра. Същата тази Инквизиция, която с течение на времето успя да въздейства, и то между другото с унищожителен резултат, на икономическите планове на Оливарес, беше и главната причина за това процесът, свързан със скандала около „Блажените Девици“, както и други подобни дела, да се ускори с цел постигане на по-голям ефект и за обществено назидание. Тъй само за няколко седмици се разрешиха случаи, които при други обстоятелства бяха отнемали месеци и дори години на старателни проучвания.
56
Кралица Елизабет, съпругата на Фелипе IV е дъщеря на Анри Наварски (1553–1610 г.) впоследствие крал на Франция под името Анри IV. Той е роден в По, провинция Беарн. — Б.р.
57
Ел Ескориал — Огромен архитектурен комплекс, състоящ се от манастир, дворец, библиотека, катедрала, построен по поръчка на Фелипе II (1527–1598 г.), строен е в продължение на 20 години и е дело на големия испански архитект Хуан де Ерера (1530–1593 г.). — Б.пр.
59
Fumata bianca (ит.) — Бял дим. — Има се предвид белият дим, с който се обявява изборът на нов папа. — Б.пр.