Когато шествието се вля в площада, капитанът бе почнал да ме търси с очи сред осъдените. Не можа да ме открие, докато не ни накараха да се качим на подиума и да седнем на подредените там пейки, всеки между двама служители на Инквизицията. Дори тогава едва успя да ме открие, защото както вече казах, аз се опитвах да държа главата си сведена, а качването ни на платформата предлагаше добра гледка за хората по прозорците, но затрудняваше видимостта на тълпата, наблюдаваща спектакъла отдолу, под колонадата. Присъдите още не бяха оповестени, тъй че Алатристе усети върховно облекчение, установявайки, че аз вървях в групата на малолетните юдеещи се и бях без качулка, което изключваше поне кладата. Измежду облечените в траур служители на Инквизицията се мяркаха черно-белите раса на монасите-доминиканци, които се бяха натоварили с цялата организация. Представителите на другите ордени, с изключение на францисканците, които бяха отказали да присъстват, понеже счетоха за оскърбление да им определят място зад августинците, вече се настаняваха на почетните места наред с алкалда на кралския дом и двора и със съветниците — представители на Кастилия, Арагон, Италия, Португалия, Фландрия и Индиите. В частта, запазена за трибунала, компания на главния инквизитор брат Емилио Боканегра, кокалест и зловещ, правеха Шестимата съдии. Той предвкусваше своя триумф, както сигурно го предвкусваше и Луис де Алкесар в ложата на висшите чиновници от Двореца, под балкона, на който в този момент нашият господар кралят полагаше клетва да защитава католическата църква и да преследва еретиците и отстъпниците от истинската вяра. Граф де Оливарес заемаше по-скромен прозорец, вдясно от техни величества и имаше твърде мрачен вид. На малцина от посветените в дворцовите тайни убягваше, че цялото това представление беше в негова чест.
Започнаха да произнасят присъдите. Един подир друг осъдените бяха довеждани пред трибунала и там, след подробно докладване на престъпленията и греховете им, се оповестяваше каква ще бъде съдбата им. Тези, които щяха да бъдат бичувани или заминаваха на галерите, или биваха отвеждани, а на определените за клада завързваха ръцете. За последните се казваше „освободени“, защото Инквизицията, бидейки духовна институция, не можеше да пролее и капка кръв, тъй че, за да се спази формата, тя „смекчаваше“ наказанието им, предавайки ги на светското правосъдие, та то да приложи присъдите връз плътта им. Дори и тогава това ставаше чрез изгаряне, за да се спази докрай изискването да не се пролива кръв. Предоставям на преценката на ваши милости гнусното лицемерие на тази казуистика.
Тъй или иначе, следваха в неотменен ред четене на присъда и клетвени отричания. Някои от получилите най-тежки присъди ги посрещаха със сърцераздирателни викове, други — с примирение. Най-шумни бяха проявите на удовлетворение от страна на публиката, когато се прилагаше най-голямата строгост на закона. Свещеникът, отричащ присъствието на Иисус Христос в светото причастие беше осъден на изгаряне сред бурни ръкопляскания и признаци на задоволство. След като жигосаха безмилостно ръцете, езика и остриганата му глава в знак на отнемане на свещеническия му сан, го отведоха към мястото за изгаряне, разположено в празното пространство, оставено отвъд Пуерта де Алкала. Старицата, нарочена за измамница и магьосница, осъдиха на сто удара с бич и доживотен затвор, съдниците й проявиха особена щедрост към нея. Един двуженец се отърва с двеста удара с бич, прокуждане за десет години, като първите шест от тях трябваше да прекара на греблата в галерите. Двама богохулници бяха осъдени на изгнание и три години каторга в Оран60. Един обущар и жена му, юдеещи се, но вече покаяли се — доживотен затвор и публично отричане. Дванадесетгодишното момиче, юдееща се, покаяло се, получи като присъда монашеското расо и две години тъмница, а след тяхното изтичане трябваше да бъде предадена в къща на християни, които да я възпитат в правата вяра. Шестнадесетгодишната й сестра, юдееща се, беше осъдена на доживотен затвор, без право на помилване. Двете бяха разобличени от собствения си баща по време на претърпените от него изтезания — той бе кожар, португалец, осъден на публично клетвено отричане и изгаряне. Това впрочем беше мъжът, когото бяха докарали на муле поради осакатяване. Майката бе успяла да се скрие, затова щеше да бъде изгорено наподобяващо я чучело.