Любопитството не се прощаваше. Но беше потискащо. Винаги имаше десетки въпроси без отговор.
— За какво ти е притрябвало да знаеш повече? — веднъж го попита Дъри, когато продължи да разпитва, след като една задача беше почти изпълнена.
— Просто работата изглежда недовършена — отговори Куин. — Поне веднъж искам да знам за какво става въпрос.
— За какво става въпрос? — повтори Дъри. — Чудесно. На това мога да отговоря. Виждаш ли този тип тук?
Стояха на непавиран път откъм южната страна на Тихуана, Мексико. Беше доста след полунощ. На земята само на няколко крачки от тях лежеше тялото на мъж към тридесетте.
— Виждам го — потвърди Куин.
— Този тип е бегач. Нали разбираш, вестоносец. Но съвсем лесно би могъл да бъде и чистач.
— Искаш да кажеш като нас?
— Като мен. Ти си само чирак. Ще си късметлия, ако изкараш тази година, както си я подкарал.
— Внимавам — отговори Куин възмутено.
— Не, не внимаваш. Нещо още по-лошо — дори не го осъзнаваш.
Куин стисна зъби, но не каза нищо.
— Искаш да знаеш за какво става въпрос, така ли, Джони? — продължи Дъри. И посочи трупа на земята. — Точно за това става въпрос. Колкото повече знаеш, толкова по-вероятно е да свършиш като него. Ние идваме, събираме каквато информация е поискана. Може би почистваме малко, ако е нужно. После се измъкваме. Това е задачата. — Очите на Дъри се впиха в очите му. — Момченце, убий любопитството си. За твое добро. По дяволите, и за мое също, защото докато не започнеш да работиш самостоятелно, аз нося отговорност за твоите бели.
Трябваше да се стигне дотам след половин година насмалко да го застрелят, за да научи урока. Въпреки това не можеше напълно да потисне жаждата си да научи повече. По-късно осъзна, че въпреки казаното от Дъри любопитството е важна част от работата. Прочете доклада си за Тагарт. Знаеше, че остават много неща, за които няма отговор. Кой беше предизвикал пожара? Защо Джилс е била там? И кой, по дяволите, беше Тагарт? Въпроси, които го човъркаха, но вероятно никога нямаше да научи отговорите им.
От друга страна, информацията, която беше успял да събере, не бе много повече от това, което вече беше казал на Питър по телефона. Единствените пропуски бяха отбиванията в кабинета на съдебния лекар и „Гус Вали недвижими имоти и ваканционни къщи под наем“. А онова, което бе научил там, само потвърждаваше малкото, което той вече знаеше. Изключение правеше пробата от белодробната тъкан, която Куин бе включил като нещо споменато от Джонсън.
Едва след като прибра компютъра, се сети, че има още нещо, което е пропуснал да включи в доклада си — сребристата гривна, която Нейт бе намерил край къщата. Отначало си беше помислил, че не означава нищо, но сега, след откриването на Джилс, реши, че може би е сбъркал.
6.
Разделиха се на международното летище на Лос Анджелис. Куин каза на чирака си, че ще се срещнат в дома му, за да преговорят всичко.
Прибра колата си, черно купе БМВ М3, от ВИП паркинга, където я беше оставил, преди да замине на почивка. Прекосяването на града отне малко повече, отколкото беше планирал, но все пак стигна достатъчно бързо в ресторант „Тейст оф Саям“ на Сънсет Булевард в Холивуд. Не беше най-известният или най-големият тайландски ресторант в Ел Ей, но беше любимият на Куин. Любимата му маса беше свободна, така че той седна и поръча пад кимао4 с пилешко и както винаги избра да го прокара със светла тайландска бира „Синг“.
От време на време някой от келнерите се спираше да каже „здрасти“. Всички се усмихваха и казваха колко се радват да го видят пак, или го питаха защо не е идвал от толкова време. Той им благодареше и обясняваше, че не е бил в града, после обещаваше, че вече няма да отсъства толкова дълго.
Преди няколко години беше направил услуга на едно от момичетата, които работеха тук. По някакъв начин девойката бе успяла да си завъди „обожател“, който се беше самоубедил, че тя изпитва силни чувства към него. И бе започнал да я преследва денем и нощем. Веднъж тя се прибрала и го заварила в кухнята да й приготвя вечеря. Куин научи какво става и убеди натрапника, че има и по-добри начини да си прекарва свободното време. След това нямаше повече проблеми.
Келнерката, на която беше помогнал, се беше върнала в Тайланд, но персоналът не беше забравил направеното от Куин, всички се радваха да го видят и освен това никога не трябваше да плаща храната си. Това беше едно от правилата на Дъри, които съзнателно бе нарушил: „Никога не използвай научените умения, за да помагаш на външни“. „Външни“ означаваше хора извън занаята или не пряко свързани със съответната задача. Теорията на Дъри гласеше, че ако го направиш, ще разкриеш слабо място, което противникът може да използва.
4
„Пияни пелети“ (тайл.) — ястие от оризови пелети, соев сос, чесън, бобени кълнове, месо и различни сосове. Вероятно името му идва от факта, че е чудесен лек срещу махмурлук. — Б.пр.