— Как ще платите, господин Хейдън?
Куин имаше паспорти с множество различни имена. За това пътуване беше избрал този на името на Луис Хейдън, защото имаше предимството още да не е използван. Нейтан пътуваше под името Реймънд Джеймс.
— С кредитна карта — отговори той и извади от портфейла си една от няколкото карти на името на Хейдън.
След като плати, жената затрака на компютъра, а Куин отново огледа небрежно терминала. Не му отне много време да открие двама подозрителни типове близо до главния вход. Бяха едри, и двамата със сиви костюми. Сякаш обръщаха особено внимание на хората, които влизаха. Учудващо, но Нейт също ги беше забелязал. Погледна Куин, като се мъчеше да скрие загрижеността си.
Куин вдигна рамене и му се усмихна мило.
— Заповядайте — каза жената и сложи билетите и паспортите на гишето. — Багаж?
Куин поглади глава.
— Само ръчен.
— Приятен полет.
— Благодаря — отвърна той любезно.
Куин свали седалката си назад, след това погледна през илюминатора към Тихия океан на десет километра под тях. Това беше първият път от почти дванадесет часа, когато не правеше нищо. Чувстваше се изтощен.
Нейт беше от другата страна на пътеката и три реда по-назад. Куин му предложи приспивателно, преди да се качат, и то очевидно бе подействало. Главата на Нейт бе клюмнала, очите му бяха затворени.
Куин остави съзнанието си да се рее, опитваше се да не мисли за нищо. Трябваше да се отпусне и да си почине. Знаеше, че повече от всичко друго се нуждае от сън. Но съзнанието му продължаваше да претака събитията през последните дванадесет часа: Гибсън на верандата, Питър на телефона, Нейт на пода и…
Една стюардеса го докосна по рамото.
— Пад тай5 или пиле с ориз и къри?
Куин си погледна часовника и се учуди, че вече са минали няколко часа. По някое време въпреки тревожните си мисли беше задрямал.
— Пад тай.
— За пиене?
— Вода.
Докато ядеше, пак се замисли за кого може да е работил Гибсън и защо са взели на мушка тъкмо него.
Преди да предаде трупа на Гибсън на един местен човек, който се занимаваше с разчистване, го беше претърсил внимателно. Не очакваше да намери нещо полезно и се оказа прав. Освен инструментите на занаята в торбата единственото друго бяха триста долара в брой.
Който и да го беше наел, трябваше да има дълбоки джобове, че да може да си позволи финансирането на малка нощна война срещу Офиса. Колко агенти бяха нападнали? Пет? Шест? Десет? Повече? Независимо от бройката, от това, което бе чул, излизаше, че провалът на Гибсън е изключение. Очевидно другите не бяха такива късметлии.
„Разцепление“, помисли си Куин.
Това, че някой се беше опитал да ги изработи, беше трудно за вярване. Обаче изглежда точно това се бе случило. И нещо още по-изненадващо, изглежда, беше успешно.
Да, това умът му наистина не го побираше. Разцеплението обикновено никога не преработваше. Идеята зад него беше да се предизвика колкото се може повече хаос в дадена служба. Имаше много причини за това: за да се прикрие нещо, което се случва, за да се прикрие нещо, което ще се случи, за да се провали операция в процес, за отърваване от дразнещ конкурент или просто за да се разруши нечия чужда организация без никаква особена причина. Чуваш за такива неща, когато правиш първите си крачки в бизнеса. За тази теория. За опитите да се проведат такива операции в миналото и за малкото успешни. И накрая чуваш за това как никой вече не се опитва да го прави.
Очевидно някой не бе внимавал при преподаването на този урок.
Щом отнесоха подноса му, Куин свали облегалката си колкото може по-назад. Мислите му не доведоха доникъде, а и недоспиването пречеше. Той затвори очи с надеждата, че съзнанието му ще се успокои и ще му разреши почивката, от която се нуждаеше. Но мислите му за пореден път се върнаха към основния въпрос.
Защо него? Не беше член на Офиса. Беше си на свободна практика. Не трябваше да бъде закачан, нали така?
Когато сънят започна да го оборва, започна да изплува един отговор. Нищо определено. По-скоро предчувствие.
Тагарт.
Загубиха неделята някъде между Лос Анджелис, краткото спиране в Осака и кацането в Банкок. Летенето от Щатите до Азия по този маршрут винаги беше изнервящо, защото часовата разлика взимаше своето заради смелостта да пропътуваш половината земно кълбо.
5
Тайландско ястие от пържени оризови пелети с рибен сос, гъби, бобови кълнове и фъстъци. — Б.пр.