От лявата му страна друг чужденец, висок и як, разговаряше с дребна виетнамка. Всъщност момиче. Едва ли беше на повече от осемнадесет. Куин не можеше да чуе какво си говорят заради силната музика, но си личеше, че се пазарят.
Жената целуна мъжа по бузата и си тръгна. Мъжът се изправи, ухили се, после забеляза, че Куин го гледа, и каза:
— Как е, приятел?
Австралиец. Беше един от тримата, които бяха пристигнали малко след Куин.
— Бива — отговори той.
— Огледа ли я?
Куин кимна, но не каза нищо.
— Истинска професионалистка, ти казвам. Поиска сто и петдесет щатски долара. По дяволите, мога да ида в Пном Пен и да си намеря наистина красавица, която да остане при мен за цяла седмица срещу по-малко от сто и петдесет. Но тя ще се върне. Освен ако не си намери някой новак, който не е наясно с местните цени.
Куин съчувствено поклати глава. Подобни разговори не му бяха интересни.
— Откъде си? — попита мъжът.
— От Канада — отговори Куин. — Ванкувър.
— Тогава да пием за кралицата. — Мъжът вдигна бирата си и се чукнаха. — Лио Тъкър — каза австралиецът.
— Тони Джонсън.
— По бизнес ли си тук, Тони?
— Да. А ти?
— Нее. Просто проверявам екшъна. Дамите тук се чукат прекрасно, но сами ще се отстранят от бизнеса с тия цени. За дълго ли си тук?
— Заминавам сутринта.
— Жалко — каза Тъкър. — Утре вечер ще има частно парти. Надявам се, че поне то ще спаси пътуването ми. Един приятел го организира. Щяло да е много яко. Много жени, с които човек да се позабавлява. Жалко, че не можеш да дойдеш.
Куин го увери, че ужасно съжалява, после каза, че е уморен, и се измъкна. Щом излезе, изпита внезапно облекчение. Но този миг не продължи дълго. Точно пред вратата стоеше наркодилърът. Нямаше как да го заобиколи. Биячът беше изчезнал. Сетивата на Куин превключиха на тревога.
— Къде отиваш, американецо? — попита дилърът.
— Прибирам се — отговори Куин.
— Рано е, купонът тепърва започва. Искаш ли трева?
Куин поклати глава.
— Не, благодаря.
Малко по-нататък беше спряло такси и той тръгна към него.
Дилърът обаче го хвана за ръката. Куин се обърна и го погледна вторачено.
— Чакай малко — каза дилърът. В ръката му проблесна метал. Нож. — С тебе ще се поразходим малко. Разбрано?
Куин бързо се извъртя, хвана ръката на мъжа с две ръце, блъсна го и го притисна към стената на клуба.
Дилърът изруга изненадано: очевидно не очакваше Куин да реагира толкова бързо.
Куин държеше здраво ръката с ножа. Не можеше да я пусне. Ако я пуснеше, онзи щеше да го наръга.
Дилърът също го знаеше. Заудря го с другата си ръка, като едновременно се опитваше да издърпа ръката с ножа. Куин се извъртя, за да изложи на ударите само гърба си. Наркодилърът се задъха, пуфтенето му ставаше все по-шумно.
Куин започна да извива ръката му, искаше да го накара да пусне ножа. Но хватката на дилъра беше много яка. Куин смени тактиката. Отдръпна се лекичко от него, после го блъсна с цялата си тежест в гърдите. И пак. И пак. На третия път успя да му изкара въздуха. Изненадващо обаче този задник не искаше да пусне ножа.
Докато мъжът зяпаше за въздух, Куин бързо се огледа. Само на метър встрани имаше тръба, която пълзеше нагоре по стената на сградата. Куин дръпна дилъра натам и започна да блъска китката му в тръбата.
Внезапно се чу пукане и мъжът извика от болка. Ножът издрънча на земята. Куин го достигна опипом с крак и го изрита колкото се може по-далеч. После пусна противника си. Дилърът се свлече по стената, седна на плочника, стисна счупената си китка и изсъска:
— Ах, ти, кучи сине!
Куин се наведе, сграбчи го за косата, изви главата му назад и го погледна в очите.
— Когато ти кажат не — обясни му, — значи не.
Пусна косата на дилъра и се изправи.
— Какво става, по дяволите? — викна някой.
Беше Лио Тъкър.
— Добре ли си, приятел? — попита австралиецът и дотича до Куин.
— Нищо ми няма.
Тъкър погледна гърчещия се на земята наркодилър.
— Видях го да замахва срещу теб. — Тъкър кимна с възхищение. — Добре се справи, приятел.