— Достатъчно ли видя? — попита той.
Куин погледа сградата още малко, после кимна.
— Засега да.
Куин накара Дюк да го остави в Шарлотенбург под предлог, че трябва да си набави някои неща, но вместо това отиде до спирката на метрото и взе номер 7 в посока изток. Слезе на Берлинер Щрасе, като както винаги провери дали някой не е решил да се присъедини към нето. Никой не беше.
Прехвърли се на номер 9, на север към Курфюрстендам15. Пак нямаше нищо подозрително. Изкачи се на улицата и се гмурна в тълпите на Ку’дам. Почти половин час се преструваше, че разглежда витрините и внимаваше за опашка. Накрая, когато се убеди, че е сам, хвана такси за Мите. Каза на шофьора да спре на две преки от „Четирите сезона“ и измина останалата част от пътя до апартамента на Орландо пеша.
Отключи си с ключа, който беше задържал. Нейт подскочи от дивана, грабна дистанционното и намали звука на телевизора. Орландо се беше привела над компютъра и попита, без да отмества очи от екрана:
— Как мина?
Куин им предостави кратко резюме и накрая отбеляза:
— Обаче все още няма пряка връзка с разрушаването на Офиса.
— Каза ли нещо друго?
Куин поклати глава.
— Не. Каза, че макар Офисът никога да не бил споменаван, бил сигурен, че той е причината за цялата шумотевица. Каза, че имал предчувствие.
— Не спомена ли Борко? — попита Нейт.
— Не, но и аз не попитах. Борко стряска много хора и се уплаших да не би Дюк да ни зареже и да изчезне. Независимо дали ни харесва, или не, имаме нужда от него. — На масичката до Нейт имаше бутилка вода. — Ти ли пиеш от нея?
Нейт я взе и му я подхвърли.
— И какво мислиш? — попита Орландо.
Куин вдигна рамене.
— Вероятно има голям шанс това да е задънена улица. Но нямаме от какво друго да започнем. — Отвори бутилката и отпи. — Ти научи ли нещо?
Тя натисна няколко клавиша.
— Да, но не това очаквах.
Куин изчака.
— Говори се, че причината Борко да е недостъпен през последния месец и половина е, защото оздравява.
— От какво?
— Не зная, но разбрах, че се е случило в Рим. Зевс разчиствал. Каза, че едва успял да изкара Борко оттам, преди да се появят местните ченгета.
— Говорила си със Зевс?
— Аха. Но това е всичко, което ми каза — отговори тя. — Заяви, че не знаел с кого се е срещнал Борко.
— Размяна ли е било? — Куин отиде до прозореца и погледна навън. Над града се събираха черни облаци. Прогнозата беше, че по-късно вечерта ще вали сняг. — Сигурна ли си, че не е било обикновено елиминиране?
— Искаш да кажеш с Борко като мишена?
— Той или неговият контакт.
— Зевс каза, че е било почтена размяна. Не знаел защо нещата са се сговнили.
— И Борко е работил за сирийците?
— Според Зевс, да.
Куин я погледна.
— Ти вярваш ли му?
Тя се поколеба, после поклати глава отрицателно.
— Какво смяташ, че се е случило?
— Нищо.
— Нищо?
— Порових още малко, но няма полицейски доклади, които дори да намекват, че същата нощ се е случило нещо като описаното от Зевс. Ако ченгетата едва не са ги заловили, все трябва да се е случило нещо.
— Мислиш, че операцията в Рим изобщо не я е имало?
— Да — потвърди тя, — точно това мисля.
Куин отново се загледа през прозореца.
— Интересно. Значи Зевс лъже.
Орландо кимна.
— Но защо? — попита Куин.
— За да пусне димка за прикритие — предположи тя. — Да предостави възможност на Борко да излезе от светлината на прожекторите, така че да може да се съсредоточи върху нещо по-голямо.
— Като елиминирането на Офиса.
Орландо се намръщи, после поклати глава.
— Не пасва.
Куин въздъхна. Беше съгласен с нея.
— Щеше да е много по-лесно, ако някой беше поел отговорност.
— Да, но щеше да направи работата безинтересна — каза тя.
Куин отпи още една глътка вода, после остави шишето до дивана.
— Добре, Борко все още е заподозрян, но ще останем отворени и за други възможности.
— Точно така — потвърди Орландо.
— Но ако е Борко, липсва още нещо.
— За мотив ли намекваш? — попита Нейт.
— Не — отговори Куин. — Единственият мотив, от който се нуждае, са парите. По-важно е кой плаща сметките. Борко е само наемник.