Но вместо да се отдръпне, почувства как устните му се отпускат и преди да се усети, ръцете му вече бяха на гърба й, придърпаха я към гърдите му, почнаха да я галят и да разкопчават блузата й. Нуждата му от нея, не, не от нея, а от човешки контакт, внезапно го погълна и започна да го управлява.
Той смъкна блузата от раменете й и последва свличането й с устни, докато не стигна до лявата й гърда. Зърната й, малки и щръкнали, бяха най-чувствителните места на тялото й, помнеше го много добре. Бавно плъзна език около тях, възбуждаше я. Тя също вече го събличаше и скоро дрехите им бяха на пода. Куин дръпна Софи към дивана и продължи да проучва тялото й сантиметър по сантиметър. Устата и езикът му търсеха, целуваха, милваха. Ароматът й, смесица от бира, пот и лавандула, го изпълваше със спомени за миналото.
— Сега — прошепна тя в ухото му, — чукай ме сега…
Насладиха се на втори по-бавен сеанс в спалнята. Когато свършиха, Софи стана да донесе вода. На лицето й цъфтеше усмивка.
— Тренирал си.
— За жалост рядко — отговори той.
— Пий — тя му подаде чашата — и не се тревожи.
— За какво?
— Изглеждаш като човек, който се страхува, че жената, с която току-що е преспал, ще вземе да му каже, че го обича. — Тя се изсмя презрително. — Не се тревожи. Не те обичам. Нищо не се е променило. Разбрано? Просто двама стари приятели, които не са се виждали известно време.
— Значи това е твоят начин да кажеш здрасти, така ли?
— Ако останеш тук и утре, ще трябва пак да кажеш здрасти. Приеми го като наем.
Той се усмихна, но не каза нищо. Отпи глътка, после й подаде чашата. Софи я изгълта на един дъх и я остави на нощното шкафче. Легна и Куин издърпа завивката върху двамата.
— Радвам се да те видя.
— И аз — отговори той. Не беше пълна лъжа, но и не беше съвсем истина.
Тя се обърна с гръб към него, за да може да се притисне към гърдите му. Той я прегърна, дланта му лежеше върху корема й. Тя обичаше да спи така. И наистина, само след няколко минути Софи заспа дълбоко. Куин нямаше този късмет — унесе се в неспокойна дрямка и сънищата му бяха смесица от Орландо и Нейт. Мъртви. В агония. Измъчвани. А той можеше само да гледа.
22.
Събуди се след четири часа. Вече беше съмнало. Софи лежеше на една страна, покрита с пухената завивка. Ако навиците й не се бяха променили, щеше да се размърда чак след няколко часа.
Откри дрехите си във всекидневната, където ги беше захвърлил. Докато ги обличаше, огледа помещението. Малко неща се бяха променили, докато го беше нямало. Снимките, пукнатините по стените, тапицираното кресло, всичко си беше както в първата нощ преди две години, когато Софи го доведе тук.
Беше я срещнал между две задачи. Кратката му ваканция, както го беше нарекъл в началото, се превърна в двумесечна връзка. Дори тогава не знаеше защо остана. Софи му харесваше, беше му хубаво с нея. Но нямаше много повече. Единствената причина, която можеше да изтъкне, беше, че бе изкарал дълго време сам, преди да се появи тя. Не беше от най-звездните причини, за да започнеш връзка, но пък бе твърде обичайна за Куин.
Видя я на съботния открит пазар за антики близо до Тиргартен17. Софи беше дошла с приятели. Куин ги следва известно време, докато Софи не спря сама пред щанд, където се продаваха стари книги. Лесно се разговориха и Куин използва обичайното си прикритие, че е банков консултант и помага на един от международните си клиенти да сключи сделка в Берлин. Тя не се задълбочи в това, а и малко хора го правеха. Банкерството беше сред професиите — освен ако човек не е от занаята — които бяха загадка за обществото. Все пак Куин беше достатъчно начетен, така че ако случайно попаднеше на някой от гилдията, можеше да проведе приемлив професионален разговор.
Още първата седмица той се изнесе от хотела и се премести в апартамента й. Правеха любов с часове. Често, след като страстта им се утолеше, тя го извеждаше през трапезарията до кухнята и после през един прозорец на къса издадена част от покрива в задната част на сградата. Беше я превърнала в градинка. Имаше дървена маса, няколко стола и пет-шест саксии, в които растяха домати.
— Моята ферма — казваше тя.
С часове седяха на масата, пиеха вино или бира, гледаха звездите и разговаряха за какво ли не.
Но след известно време правилото на Дъри за романтичните обвързвания проработи и Куин изчезна — тръгна си една сутрин, докато Софи спеше. Кратка бележка беше единственото му сбогом.