Шаблони. Идиотски необмислени шаблони.
Дюк влезе в клуба и след двадесет минути се появи на вратата. Усмихваше се. Обърна се и каза нещо на някого вътре, после тежко закрачи към колата.
Куин завъртя ключа на волвото. Изчака, докато мерцедесът се отдалечи на половин пряка, направи обратен завой и го последва.
Дюк спря пред някаква бижутерия. Куин го изчака да влезе. Този път Дюк не се бави много. А и очевидно тук сметките не бяха много приятни, защото когато излезе, не се усмихваше.
Куин два часа го следва в обиколката на различните му точки. Дюк може и да не беше много умен в играта на разузнаване, но очевидно знаеше как да прави вложенията си. Занимаваше с по малко от всичко: нощен клуб, няколко бижутерии, няколко ресторанта, счетоводна фирма, рекламна агенция, повече от десет будки за вестници. Дори обаче всичките да бяха печеливши, нямаше да му донесат толкова, колкото щеше да му докара посредничеството в една-единствена успешна тайна операция. Разбира се, от гледна точка на Дюк, никое от другите му предприятия не можеше да го убие.
Малко след 14:00 мерцедесът зави в жилищен район и спря пред някакъв блок. Това беше нещо ново. Куин нямаше представа дали Дюк живее тук, или това е друг източник на пари, но вече му беше писнало да го следва из града. А и за разлика от всички други спирки, тази можеше да предложи възможност за разговор на четири очи.
Куин извади пистолета, ножа и шперцовете от раницата. Трябваше да е готов за всичко. Измъкна се от волвото и забърза след Дюк към стария пететажен жилищен блок. Останалите сгради на улицата бяха в много по-добро състояние. Тясна стълба водеше от тротоара към избелялата синя входна врата.
Дюк вече пъхтеше по стъпалата — килограмите наистина му тежаха. Куин го изчака да влезе, изтича по стъпалата и хвана вратата, преди да се затвори.
Спря и внимателно се ослуша, за да се увери, че Дюк не го е усетил. Чуваше го как крачи бавно и невъзмутимо. Не бяха стъпки на човек, който смята, че е в опасност. Куин ги изчака да заглъхнат, после отвори вратата и се вмъкна вътре.
Озова се в опушено фоайе. За тръбата на парното беше заключен велосипед. Отляво имаше очукани пощенски кутии. Отпред имаше друга врата, към стълбището, беше подпряна с тухла, очевидно от години. Зад нея имаше стълбище и коридор, който водеше към задната част на сградата.
Куин спря до стълбището. Миришеше на мухъл и пикоч. Сградата беше на косъм от това да бъде обявена за необитаема. Дюк не би живял тук. Сигурно беше дошъл за нещо друго.
Куин надникна в коридора. Очакваше да види дебелака, но коридорът беше пуст. Чуваше се обаче едва доловимо скърцане. Куин предпазливо тръгна натам и след секунди видя какво скърца.
Асансьор.
Скрибуцането рязко спря — асансьорът беше спрял. За съжаление нямаше табло, от което да се разбере на кой етаж е. Но сградата не беше чак толкова висока и за разлика от Дюк, Куин нямаше проблеми да се поразкърши. Върна се при стълбището и хукна нагоре.
Дюк беше на четвъртия етаж, тъкмо чукаше на една врата в дъното на коридора. Куин се спотаи и зачака.
Вратата се отвори и една възрастна жена подаде глава.
— Фрау Рус — каза Дюк. — Трябва да говоря с вас.
— Да, хер Раймерс — каза жената. — Един момент. — И притвори вратата.
Куин безшумно влезе в коридора и докато се приближаваше към Дюк, извърна глава, та той да не види лицето му. Дюк го погледна незаинтересовано, после отново насочи вниманието си към вратата.
Куин спря до него. На Дюк му трябваше цяла секунда, за да осъзнае, че нещо става. Обърна се. Куин му се усмихна и каза:
— Гутен таг, хер Раймерс.
23.
Блъсна Дюк в апартамента и затвори вратата с ритник. Старата жена изникна някъде отдясно и възкликна:
— Какво става?
Дюк — беше се сринал в някакво старо кресло, завито с плат — понечи да се надигне.
— Не мърдай — изръмжа Куин. После се обърна към жената. — Какво има зад тая врата? — И кимна към дъното на помещението.
— Кой сте вие? — попита тя възмутено.
Куин се втренчи в Дюк и попита на английски:
— Какво има зад вратата?
— Баня — отговори дебелият.
Куин се обърна към жената и й каза на немски да влезе в банята. Тя не помръдна, така че той изръмжа на Дюк:
— Може би тебе ще те послуша. Кажи й, че ако не влезе в банята, ще я застрелям.