Куин кимна. Той беше стигнал до същото заключение. Пайпър не беше толкова чист, за колкото се опитваше да се представи. Може би работеше пряко за Дал. Може би той и неговият екип бяха последвали Куин във Виетнам. Не можеше да определи кое от казаното от Пайпър е лъжа. Като се изключеше Борко. Но накрая дори и от това разкритие не беше имало полза. Ако не друго, беше придало достоверност на предложението за работа на Дюк, за да му подслади капана.
— Съжалявам. — Куин искаше да каже още нещо, но не можеше да намери думи.
— Недей — каза тя. — Аз избрах да дойда тук. Трябваше да си стоя вкъщи. Трябваше да го защитя.
Ако искаше, Куин можеше да продължи с изтъкването на доводи. Да каже, че вината за това, че Пайпър я е намерил, е негова. Тогава тя щеше да намери някакъв друг повод да се самообвинява и така щяха да продължат.
— Трябва да проверя няколко неща — каза той. — Ще ме чакаш ли тук?
— Не мога просто да седя и да не правя нищо.
— Как така нищо? — Той вдигна монитора от пода и й го подаде. След това посочи торбата с нещата, които бе купил. — Ако батерията отслабне, тук има адаптор, можеш да го включиш във фасунгата. Трябва да наблюдаваш.
Куин си купи малко компютърно време в един берлински хотел и влезе в имейл адреса, който беше създал предния ден. Както се беше надявал, имаше съобщение от Къртицата.
36.241.10
Куин взе такси до Ка Де Ве19, най-големия универсален магазин в Берлин и като изключим „Хародс“ в Лондон, най-големия в Европа. Намираше се до Кайзер Вилхелм Гедехтнискирхе. Седна на една маса в кафенето и използва шифъра, за да научи новия номер, на който да се обади.
— Куин се обажда — каза той, когато се свърза. — Какво имаш?
— Тагарт — отговори Къртицата.
— Знаеш кой е той? — попита Куин.
— Все още съществува… въпросът със… заплащането.
Куин се намръщи.
— Колко?
— Стандартната ми такса е пет хиляди на искане… ти отправи две искания значи десет хиляди… щатски.
— Мога да се оправя с това.
— Не и ако си мъртъв — отговори Къртицата.
— Ще ти преведа парите. Прати ми по имейла данните си.
— Кога ще ги преведеш?
— Щом получа информацията.
Настъпи кратко мълчание.
— Един вирусолог… Хенри Янсън… изчезнал от месеци… подхожда на описанието… на твоята… жертва в Колорадо.
— Може би — отговори Куин. — Но пожарът беше само преди две седмици.
— Не мога да ти помогна… с времето на събитията… но моминското име на баба му по баща… е Робъртс… искаш ли… да отгатнеш моминското име… на бабата по майка?
— Тагарт?
— Браво.
— Има ли начин да ми намериш снимка?
— Пускам мейла веднага.
— А другата работа?
— Международната организация на… медицинските специалисти.
— МОМС — повтори Куин впечатлен.
— Те ще… провеждат годишната си… конференция.
— Къде?
— В Берлин — отговори Къртицата.
„Разбира се — помисли Куин. — Че къде другаде?“
— Имам още една поръчка за теб — каза той. — И преди да кажеш каквото и да било, ще включа допълнителното заплащане в превода.
— Казвай.
Куин му разказа за отвличането на Гарет.
— Виж дали можеш да намериш някаква информация за сина на Орландо. Може да е изведен от Виетнам. Ако е така, все някой трябва да е видял нещо. По дяволите, може да успееш да разбереш за какво му е притрябвал на Дал.
— Ще се… опитам. — Къртицата направи пауза. — Надписът.
— Разчете ли го?
— По голямата част… това е адрес на протокол за трансфер на файлове… Сайт за обмяна на файлове… Надписът включва… потребителското… име, но паролата… е унищожена.
— Опита ли се да я хакнеш?
— Разбира се… но обезопасяването е… необичайно голямо.
— Прати есемес с информацията — помоли Куин.
— Изчакай.
След няколко секунди телефонът на Куин изпиука. Съобщението беше пристигнало.
— Получих го — каза Куин. — А на предметното стъкло? Тъканна проба ли е?
— Да… повредена.
— От огъня?
— Не от… огъня… от нещо… отвътре.
Куин си пое дъх.
— Още няма… сигурност за същността на онова… което го е причинило… сложно е… може би ще го… имаме утре… но едно мога… да ти кажа.
— Какво?
— Става дума… за вирус.