— Малката ти довереница, изглежда, е направила забележителни завоевания — изключително доволна отбеляза Виктория. — Харингтън и Ренфрю изглеждат доста увлечени по нея.
Джак рязко се огледа.
— Ренфрю? Този мъж е арогантен негодник. Най-долен мошеник без никакви планове за женитба. Извини ме, докато отида и избавя Мойра от компанията му.
Като го хвана за ръка, Виктория отказа да го пусне.
— Остави я да се оправя сама, скъпи. Може би малката госпожичка ще успее да го промени. Родителите му отдавна настояват да се ожени и да ги дари с наследник. Заплашили са го, че ще го лишат от наследство, ако не промени порочните си навици. Опасяват се, че е свързан по някакъв начин с клуба Хелфайър.
— Мойра е живяла доста скромно досега — мило поясни Джак. — Не е достатъчно опитна, за да се справи с негодник от калибъра на Ренфрю. И двамата: и Ренфрю, и Харингтън, са превзети контета. Чух, че едно момиче забременяло от Харингтън и се самоубило, когато отказал да се ожени за нея.
— Това са само клюки — заяви Виктория. — И двамата са много подходящи за провинциално момиче без никакво състояние. Достатъчно са богати, за да се оженят за своята избраница дори да няма зестра. Родителите на Ренфрю с готовност ще го оженят, без да ги е грижа за безпаричието и, стига да е от добро потекло. Ти каза, че баща й е барон, нали така?
— Да, барон — отвърна Джак разсеяно, загледан как Ренфрю се наведе интимно към Мойра, за да прошепне нещо в ухото й.
— Нагъл нахалник, той изпива с поглед деколтето й! — просъска през зъби той. — Не вижда ли, че Мойра е едно невинно създание?
Думите му го накараха да се замисли. Невинна? Какво, за Бога, го накара да изрече това? Мойра бе всичко друго, но не и невинна, въпреки вида й на девица. Без съмнение тя успешно можеше да се справи с типове като Харингтън и Ренфрю. Въпреки това реши, че трябва да размени по две думи и с двамата й обожатели, както и с всеки друг, за когото считаше, че е неподходящ кандидат за съпруг на неговото протеже.
— Отведи ме до масата за вечеря, скъпи — каза Виктория. — Напоследък ме пренебрегваш, а това не ми харесва.
— Направо е невъзможно да остана насаме с теб, откакто майка ти е тук — Джак трябваше да си признае истината, че присъствието на майка й му даваше прекрасно извинение да не остава нощем при Виктория. Щеше да го направи, ако тя настояваше, но приличието изискваше да оставят нещата така за момента, и Виктория добре осъзнаваше това. Странно наистина, но откакто Мойра се появи в живота му, мисълта да се люби с Виктория никак не го привличаше.
— Аз съм разочарована от обстоятелствата не по-малко от теб — измърка Виктория гърлено. — Може би кратък период на въздържание ще те превърне в нетърпелив годеник Но запомни, скъпи, внимавай с жените. Всичко твое вече е мое притежание.
Джак се стегна, парализиран от негодувание. Липсата на пари го поставяше в такова жалко и унизително положение и никак не му харесваше Виктория да диктува правилата. Но мисълта да загуби Грейстоук бе недопустима. Ако това се случи, със сигурност духовете на всички негови предшественици ще започнат да го преследват. А трябваше да се справи и с лейди Амелия. Някъде напред — в бъдещето, ако ситуацията не се подобри скоро, витаеше заплашителната сянка на затвора за длъжници. Картинката не бе никак привлекателна. Но проклет да е, ако се примири със собственическото отношение на Виктория.
— Сега върви сама. Аз ще дойда след малко. Първо искам да поговоря с довереницата си — протестите на Виктория замряха на устните й, когато Джак се завъртя на пета и се отдалечи.
Мойра се усмихваше изкусително на двамата мъже, които се надпреварваха да й засвидетелстват вниманието си, и с напредването на вечерта ставаше все по-спокойна. Когато чу Джак да произнася името й, спря да го изчака. Беше свъсил вежди неодобрително и тя се зачуди с какво е предизвикала недоволството му. Виктория го бе обсебила напълно цялата вечер и тя не танцува с него веднъж
— Искам да говоря с довереницата си — сухо кимна Джак към Харингтън и Ренфрю, като им показа, че за момента присъствието им е нежелано. — Ще се присъедини към вас по-късно — и двамата се отдалечиха малко, за да я изчакат.
Мойра въпросително погледна Джак:
— Нещо нередно ли направих?
— Не още — рязко отвърна той. — Исках да те предупредя за Харингтън и Ренфрю. Познавам ги. Те не са това, което би искала да намериш в лицето на бъдещия си съпруг. И двамата са известни като пълни пройдохи и са напълно неподходящи за съпрузи.
— А аз какво точно търся? — пожела да узнае тя.
— По дяволите, Мойра, не си глупава. Знаеш какво искат те. Съветвам те да не избираш любовниците си, преди да си си намерила съпруг.