Мина цяла вечност, а всъщност секунди, може би минути — тя не можеше да определи. Когато отново осъзна света около себе си, се намери просната върху Джак, краката й бяха около неговите, а брадичката й лежеше на гърдите му. Те все още бяха слети, но тя усети, как той се изплъзва от нея. Понечи да се вдигне, но той я притисна към себе си.
— Заспивай, Мойра. Нужно ми е време да обмисля това, което се случи между нас тази нощ. Никога не съм очаквал да намеря девственица в леглото си. Не зная защо ме излъга, но смятам да разбера причините.
От думите му Мойра чу само „заспивай“. Клепачите й натежаха и тя неусетно се унесе в сън. Джак чу равномерното й дишане и въздъхна, насъбралото се напрежение й пречеше да заспи. Шокиран бе слаба дума, която да опише изумлението му, когато откри, че Мойра е девствена. Просто не виждаше разумно обяснение за лъжата й. Какво печелеше от това, че го накара да я мисли за жена с леко поведение? Имаше някаква загадка тук, а той мразеше неясните неща особено когато не намираше логично обяснение за тях. Отнесъл се бе с Мойра като с уличница и тя не можеше да обвини никого освен себе си.
Но дори и при тази мисъл той я притисна към себе си и призна със странно нежелание колко добре се чувства тя в ръцете му, какво неописуемо удоволствие му достави щедрото й тяло и колко необикновено красива бе в съня си, спокойно отпусната върху гърдите му. Точно тогава свещите догоряха и угаснаха една след друга с пращене, а стаята потъна в мрак. Джак осъзна, че огънят в камината е догорял и в стаята няма никаква светлинка. Той внимателно постави Мойра на леглото, покри я с одеялото и се надигна, за да отиде и запали огъня отново.
Краката му едва опряха пода, когато бледа светлина засия близо до вратата. Той отново легна и погледна встрани. Когато пак насочи поглед към вратата, сиянието бе по-интензивно. Джак простена, защото съзря разрастващата се ярка светлина, която избликна.
Лейди Амелия.
— Добър вечер, милейди — сухо поздрави Джак, като бързо се покри с одеялото. — На какво дължа удоволствието да ви видя тази вечер?
Лейди Амелия прелетя по-близо. Тя сякаш се мръщеше, ако това изобщо бе възможно. Бавно вдигна ръка и посочи с кокалест пръст към Мойра.
Джак се обърна и погледна Мойра, която сладко спеше, невинна като дете в съня си.
— Знам какво си мислиш — прошепна Джак. — Предупредих те, че е късно да ме спасяваш. Да, прелъстих я, но ако ти не я беше поставила на пътя ми, сега нямаше да е в леглото ми.
Лейди Амелия поклати глава, явно разочарована.
— Вървя по пътя към ада и нищо не можеш да направиш, за да го предотвратиш. Да си се замисляла някога, че точно това искам? Върни се в света на сенките, милейди. Може би бъдещите поколения на Грейстоук ще имат нужда от услугите ти.
Лейди Амелия пристъпи плавно към Джак, сякаш се движеше по килим от мъгла. Той я видя на милиметри от себе си — дори можеше да се закълне, че усети студените й пръсти да докосват бузата му. Трепна, опипа бузата си и осъзна ледената хладина от допира й.
И тя проговори, макар че думите й бяха безплътни. Джак ги чу като ехо в съзнанието си.
Тя ще те спаси.
— Моля? Какво каза? Кой ще ме спаси? И защо, по дяволите, трябва да бъда спасяван, когато се чувствам щастлив такъв, какъвто съм сега.
На Джак му се стори, че лейди Амелия се усмихва. Но бе толкова краткотрайно, че не би могъл да е сигурен. Той хвърли поглед към Мойра и благодари на Бога, че все още спи, защото трудно ще повярва на очите си. Той самият силно се съмняваше истина ли е или игра на въображението му. Когато отново се обърна, готов да спори с натрапчивата си прародителка, лейди Амелия бе изчезнала.
— Милейди, събудете се, време е да ставате.
Мойра изстена и се обърна. Не се налагаше да става толкова рано. Заспа, когато Джак… Господи! Тя бавно отвори очи, като се страхуваше от гледката. Ако Джак е все още в леглото с нея, ще умре от срам и притеснение. Потрепера от облекчение, когато откри, че е сама.
Мойра понечи да стане, но осъзна, че е гола и бързо се шмугна под завивките. Джили изобщо не показа смущение, когато небрежно вдигна от пода нахвърляните й по пода дрехи.
— Ще ми донесеш ли малко чай от кухнята? — помоли тя, защото не искаше да стане, преди момичето да излезе от стаята.