— Веднага, милейди — с готовност се съгласи Джили. — Най-добре е да вземете вана Приготвих я в малката стая, докато спяхте.
Когато вратата се затвори след нея, Мойра се измъкна от леглото и отиде до ваната, като усети как тялото й протестираше при всяко движение. Болеше на места, които дори не подозираше, че съществуват. Горещата вода като балсам галеше изранената й плът. Не че Джак не бе нежен и внимателен с нея миналата нощ, особено когато разбра, че не е била докосната от мъж досега. След безотговорния начин, по който се опита да го заблуди, тя се страхуваше да застане отново лице в лице с него. И не само това — знаеше, че ще иска обяснение защо му е разказала безсмислени лъжи за отхвърлил я любовник, като всъщност е девствена.
— Свършихте ли, милейди? — попита Джили, внасяйки чая.
Мойра излезе от ваната и се загърна в пухкавата хавлия, която момичето протегна към нея. Облече се без желание и остави Джили да я среши и да вдигне гъстите къдрици в очарователен кок. Тя изпи чая и изяде препечените филийки — чак тогава усети, че е готова да посрещне предизвикателствата на деня.
Джак стоеше до камината с гръб към нея, когато тя влезе в спалнята няколко минути по-късно. Усетил присъствието й, той се обърна и я изгледа непроницаемо.
— Позволих си да отпратя Мериуедър и Пибоди тази сутрин.
— Твърде сериозно приемаш ролята си на покровител, Джак. Аз съм зряла жена и мога сама да вземам решения — дали сега, когато спа с нея, мислеше, че вече му принадлежи?
— Ти си невинна девойка, преследвана от глутница вълци. Не зная защо реши, че трябва да ме излъжеш. Вече не знам кое е лъжа и кое истина. Докато си под моя покрив, ще спазваш моите правила. Няма да се омъжиш за развейпрах като Пърси Ренфрю.
— Какво ще ме посъветваш да направя — попита Мойра, без да издава емоциите си — да стана твоя любовница? Нямаше никакви задръжки по отношение на… нашата интимност миналата нощ
Среброто в очите на Джак просветна с опасен блясък:
— Стана изцяло по твоя вина. Ако знаех, че си невинна девойка, нямаше да те докосна дори.
Лъжата почти го задави. Желанието му към Мойра го бе обсебило напълно. Той се опасяваше, че щеше да направи същото, дори и да знаеше, че е девствена.
Тя се нахвърли върху него:
— Това няма да се повтори. Не може да се повтори. Няма да го позволя. Отсега нататък сама ще вземам решения за бъдещето си. И двамата знаем какво трябва да направим. Ти трябва да се ожениш за лейди Виктория, аз ще се омъжа, за да мога да помогна на брат си. Винаги ще съм ти благодарна за възможността да стане това, но ти не си мой опекун.
— По дяволите, Мойра. Мисля единствено за твоето бъдеще.
— Моето бъдеще? Моля да ми обясниш какво ми помогна с това, че спа с мен? — предизвикателно попита тя.
Джак наистина успя да се изчерви.
— Поемам отговорност, че загубих контрол над себе си, но проклет да съм, ако позволя да се омъжиш за Ренфрю или някой друг от тези негодници. Ясен ли съм?
— Да, изрази се съвсем ясно — тросна се Мойра. — А сега аз ще се постарая да ти изясня моята гледна точка. Оценявам това, че спаси живота ми, но ще се изнеса оттук веднага, щом събера нещата си. Когато си намеря работа, ще ти се отплатя за всичко, което направи за мен.
Тя се обърна, готова да тръгне.
— Проклятие! — изръмжа Джак и като я хвана за ръка, я обърна с лице към себе си. — Никъде няма да ходиш.
Те ядосано се спогледаха и в напрегнатата пулсираща тишина жарта, която излъчваха телата им, щеше да избухне като буре с барут. Пронизителният му поглед бе изпепеляващ — Мойра усети нужда да избяга, за да не бъде погълната от огъня в него. Тя шумно пое въздух, когато Джак протегна ръка към нея, което взриви насъбралото се напрежение. Докосването му бе като обжарване от огън. После той я целуна. Тялото й се парализира и тя престана да мисли. Когато накрая я освободи, тя трепереше като лист. Отстъпи крачка назад с разширени очи на подплашена кошута. В зениците му припламваше дяволско пламъче, което пробягваше и в усмивката на плътните му устни. От него струеше желание, което сякаш извираше от порите му и рушеше всички задръжки у нея. Никога не се бе чувствала по-безпомощна и объркана. Тя се обърна и хукна, сякаш я гонеше самият Сатана.
9
Мойра избягваше да среща Джак през целия ден. Да падне в ръцете му като зряла слива бе ужасна грешка, но тя нямаше контрол върху действията си в онзи момент. Но сега, когато знаеше колко опасно може да бъде докосването му и какъв ефект има върху нея, тя възнамеряваше да се погрижи да не стане отново жертва на фаталния му чар. Затова съвсем умишлено се стараеше да не го вижда Отново обмисли варианта да си тръгне веднага, но след като прецени за и против, реши, че Джак е прав. Къде можеше да отиде? Нямаше пари, нито приятели, нито работа. Зависеше от Джак, в негови ръце бе съдбата й. А и от този ужасен блъф, измислен от него и лорд Фенуик — да я представят за лейди. За съжаление предишната нощ я бе убедила, че не може да се омъжи само заради парите, независимо от желанието си да помогне на брат си. След като опозна любовта, тя не би се съгласила на нищо друго.