Мислите на Джак течаха в същата посока. Съжаляваше, че се съгласи на онзи абсурден бас със Спенс. Ако Мойра бе лека жена, както бе предположил, той не би имал никакви скрупули да спи с нея — или да лиши Спенс от две хиляди лири. И би й позволил да се омъжи за когото пожелае — дори и за Ренфрю. Откритието, което направи за девствеността на Мойра, промени всичко. Не му беше лесно да признае, но той изпитваше ревност към всеки мъж, който доближеше полата й. И още по-лошо, неговото увлечение по ирландската красавица го отведе право в леглото й.
А тя се оказа напълно невинна девица!
Той все още не можеше да осъзнае факта, че е първият мъж в живота й. Най-доброто, което можеше да направи за нея сега, бе да й позволи да се омъжи за Ренфрю или някой друг. Не защото обичаше Ренфрю. Тя имаше нужда от парите му, както той имаше нужда от парите на Виктория. И все пак мисълта за Мойра в леглото на друг мъж го подлудяваше. Странното е, че не искаше тя да принадлежи на друг мъж, след като самият той не можеше да я притежава. Ако тази ревност, която бушуваше в него, имаше нещо общо с лейди Амелия, то той й пожелаваше да отиде направо в ада.
Внезапно го осени мисълта, че той не знае защо го излъга Мойра и през главата му преминаха какви ли не мисли, някои от които не съвсем приятни. От кого се криеше? Очевидно е бягала от някого онази нощ, когато каретата му попадна на нея. От кого или от какво се страхуваше? Въпросите напираха в съзнанието му — и той искаше отговори, и то сега. А трябваше и да каже на Мойра за решението, което бе взел.
След безсънната нощ Мойра реши да полегне и каза на Джили никой да не я безпокои. Но Джак обърна малко внимание на протестите на Джили и връхлетя в стаята, като събуди Мойра от дълбокия й сън.
— Джак, какво има? — попита сънена тя. — Не може ли да почака?
— Не, не може — той седна на ръба на леглото, и се намръщи, когато тя се дръпна от него. Предполагаше, че е заслужил недоверието й, но все пак продължи: — Не е моя работа да ти казвам какво да правиш или с кого да се виждаш. Омъжи се за Ренфрю, ако това искаш. В края на краищата моя беше идеята да ти намерим съпруг. Ти имаш нужда да се омъжиш за богат мъж, както и аз да се оженя за богата жена — думите почти го задавиха, но решението му бе за доброто на двамата. Той бе увлечен твърде много по Мойра, и това не бе добре за него самия.
— Ти искаш да се омъжа за лорд Пърси? — в думите му не намери никаква утеха.
— Не бих избрал него, но кой съм аз да ти диктувам какво да правиш. Чух слухове за него, но нищо не може да бъде доказано. Има пари, а в твоето положение той или някой друг, е все едно.
Той я наблюдаваше с присвити очи.
— Ти не го обичаш, нали? — в думите му звучеше голяма доза мъжка самоувереност.
— Не, разбира се, не — бързо отговори Мойра.
— Добре. Тъй като това вече е решено, сега да поговорим за друго: защо ме излъга? От какво се страхуваш, Мойра? Или по-скоро: — от кого се страхуваш? Криеш се от някого. Кой е той? Който и да е, каквото и да е, можеш да ми се довериш.
Мойра примигна. Джак бе твърде проницателен, за да не забележи, че тя крие нещо от него. За съжаление той не би могъл да й помогне. Тя единствена можеше да разреши заплетената ситуация. Щеше само още повече да обърка нещата, ако намеси и Джак
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но не се крия от нищо и от никого — упорито вдигнатата й брадичка подсказа на Джак, че ще бъде трудно да изкопчи информация от нея.
— Дължиш ми обяснение, Мойра.
— Може би, и някой ден ще го получиш, но не сега. С нищо не можеш да ми помогнеш.
— От кого бягаше, когато каретата ми те блъсна? — настояваше Джак Но отговор не последва. — Уплаши ли те някой? По дяволите, Мойра, ти си най опърничавата жена, която съм срещал. Искам да ти помогна.
— Никой не може да ми помогне.
— Позволи ми да опитам. Не те обвинявам, че не ми се доверяваш. Обещавам да не се бъркам повече в живота ти.
— Сигурна съм, че Виктория ще се радва да го чуе — тросна се Мойра. — Обичаш ли я, Джак? — Тя знаеше, че това не е нейна работа, но не можа да се въздържи.