— Свети Боже! Не! Но си подхождаме. Предполагам, че всеки от нас ще заживее свой живот, след като мине меденият месец в брака ни. За Виктория е известно, че не е особено вярна на любовниците си. Само Господ знае защо иска да се омъжи за мен.
Господ може и да не бе съвсем наясно, но Мойра знаеше защо.
Ако Джак любеше Виктория със същия жар и умение, както го правеше с нея, беше ясно защо. Коя жена не би го пожелала? Тя се замисли какво ли би било да бъде негова съпруга и да изживява отново, и отново цялата страст и да се наслаждава на близостта му. Беше доста примамливо като идея и твърде неразумно, за да си позволи да мисли за това като реална възможност. Чудеше се как Виктория можеше да изживява страстта, без да влага никакви чувства. Страстта задоволяваше нуждите на тялото, но след като удоволствието е изчерпано, остава празнота. Тази мисъл повлече след себе си друга. Когато Джак я люби миналата нощ защо тя се чувстваше изпълнена с доволство, а не празна и изчерпана? Тя бе във висините от щастие и задоволство. Какво обясняваше това за нейните чувства? Отговорът на тези въпроси напираха да бъдат формулирани, но тя умишлено ги пренебрегна. Тези чувства бяха твърде опасни, за да си играе с тях. Да си признае, че има чувства към Черния Джак означаваше само разбито сърце.
— Върви си, Джак моля те. Няма да съм във форма за бала във Воксхол тази вечер, ако не успея да си почина.
— Това ли е последната ти дума, Мойра? Зная, че не мога да те накарам да споделиш тайните си, но няма да оставя нещата така. Почивай, ще поговорим друг път. Уредил съм Спенс да те придружи до Воксхол тази вечер, аз ще взема лейди Виктория.
Мойра успя да поспи, след като изхвърли мислите за Джак от съзнанието си, което не бе лесна работа, като се има предвид, че той бе замесен във всеки аспект от живота й. По-късно дори сънищата й бяха изпълнени с неговия образ. След вчерашната нощ, щом затвореше очи, си спомняше усещането за тежестта на тялото му върху нейното, как тялото й се вдигаше да посрещне движенията му и силните му тласъци вътре в нея. Тя се чудеше дали и той мислеше понякога за същото.
Мойра се събуди поободрена, но не и по-спокойна. Джили донесе поднос с храна, докато тя се приготвяше за Воксхол и Мойра успя да хапне, колкото да не стои гладна до вечерята в полунощ. Облече втората от трите рокли, които Джак поръча да ушият за нея. Беше от зелено кадифе, с ниско квадратно деколте, набрани ръкави, плътно прилепнали по горната част на ръката й, и поли, които се спускаха в красиви гънки надолу под гърдите й. Тя отказа да напръскат с пудра косата й и предпочете собствените си къдрици, красиво вдигнати на главата й в немирен поток кичури.
— Лорд Фенуик е тук, милейди — обяви Джили, като влезе в спалнята с пелерината й в ръце. — В библиотеката е със сър Джак.
— Ще съм готова след минутка — каза Мойра. Истината бе, че не я интересуваше дали ще ходи във Воксхол, или не. Беше уморена и й беше писнало от цялата тази смехотворна бутафория. За Джак и лорд Спенсър можеше и да е игра, но за нея се превръщаше в тегоба. Не обичаше да лъже. За съжаление съдбата не й предостави голям избор. Лейди Виктория нямаше да се омъжи за Джак, докато Мойра не напусне дома му, а Джак имаше отчаяна нужда от парите й. Не искаше да бъде пречка за неговото щастие.
Когато стигна последните стъпала, чу мъжки гласове откъм кабинета. Наостри слух, защото чу името си. Приближи към вратата и спря напълно наясно, че в момента подслушва, но и твърде любопитна, за да се отдалечи.
Джак вдигна чашата срещу светлината, любувайки се на последната бутилка добро бренди. Отпи глътка, въздъхна одобрително и се обърна към Спенс, излегнал се небрежно в едно износено кресло.
— Хубавото бренди е като отзивчива жена — разсъждаваше Джак. И двете са по-хубави, когато им се наслаждаваш бавно. Грижата за тях усилва аромата им. Човек трябва да цени нюансите, за да може да ги усети докрай — отпи нова глътка, подържа я в уста и преглътна. — Мойра е като това бренди — продължи. — Има всичките му прекрасни качества, но й липсва характер.
Спенс го загледа любопитно:
— Какво, по дяволите, означава това?
— Казано по-просто, смятам, че в характера на Мойра има недостатъци. Тя е лъжкиня. Тя не би различила истината дори да й избоде очите.
— Би ли ми обяснил по-подробно?
— Не.
Спенс небрежно вдигна рамене:
— Отлично бренди — той погледна проницателно Джак. — Но не бих могъл да го сравня с качествата на дамата, тъй като не съм запознат с прелестите й. Явно си експерт, що се отнася за брендито и за Мойра. Трябва да ти призная, старче, не си губиш времето. Бил си с нея, нали?
Джак се намръщи, осъзнал, че е казал повече от необходимото. Нямаше намерение да разгласява интимността си с Мойра.