Не липсваха партньори за танц на Мойра тази вечер, макар че Джак не беше между тях. Виктория го държеше изкъсо и почти не го изпускаше от очи. Но Мойра все още усещаше горещината на погледа му, който той отправяше към нея, когато мислеше, че тя не забелязва. Всеки път сърцето й започваше лудо да бие и тя не можеше да отрече чувствата, които той пораждаше у нея. Болеше я да мисли, че е само едно развлечение за него. Явно не бе нищо друго, освен начин да спечели малко пари. Бе я лишил от девствеността й без особени задръжки и после даде съгласие да се омъжи за Ренфрю или някой като него. Чувствата й бяха наранени, стомахът й бе свит от отчаяние.
— А, ето ви, лейди Мойра. Един обожател иска да ви види.
Като изобрази усмивка на лицето си, Мойра се обърна да поздрави лорд Пибоди. Но когато видя кой е с него, усмивката й се стопи и тя почти се строполи на пода. С усилие на волята си наложи да укроти треперещите си колене, когато лорд Роджър Мейхю взе ръката й и я вдигна към устните си.
— Скъпа лейди, просто не можех да не се запозная с вас. Аз съм лорд Роджър Мейхю. Може би сте чувала за мен. — Злокобният блясък в безцветните му зеници подсказа на Мойра, че я помни, и то не с добро. — Разбрах, че ваш покровител е Черния Джак Грейстоук. — устните му се повдигнаха в пародия на усмивка. — Колко интригуващо.
— Сър Джак е далечен роднина — обясни Мойра. Тя знаеше, че не й вярва, но в името на благоприличието трябваше да играе играта докрай, а краят й наближаваше по-бързо, отколкото би предпочела.
— Така разбрах и аз. Ще ми окажете ли честта — един танц?
— Не, уморена съм и…
Роджър не приемаше „не“ за отговор. Той я хвана за лакътя и я отведе на дансинга. Мойра бъркаше стъпките и отчаяно желаеше да избяга оттук. Ако знаеше, че лорд Роджър ще се върне от континента толкова скоро, да е напуснала Лондон преди седмици. Тя се надяваше да бъде омъжена и защитена от претенциите му дълго преди той да се върне оттам.
— Трябва да поговорим насаме — прошепна Роджър в ухото й. — Бих могъл да изоблича целия този маскарад още сега Но съм любопитен да науча какви са залозите на Грейстоук в тази игра. Мислех, че си мъртва. — Той силно стисна талията й и тя примигна от болка — Да се срещнем след петнадесет минути в лятната къща.
Мойра пребледня.
— Не мога, Джак ще забележи отсъствието ми и ще тръгне да ме търси.
— Много добре, ще се включа в играта, докато науча нещо повече. Кажи, че те боли глава и се прибирай. Каретата ми ще чака в алеята до дома на Грейстоук. Измъкни се в полунощ. Ще чакам.
— Не!
— Направи го или ще обявя пред всички, че си измамница, а твоят любовник е направил за смях всички благородници наоколо. Искаш ли да видиш как Грейстоук се проваля?
Мойра съвсем пребледня. Не искаше за нищо на света.
— Не разбирам за какво говорите.
— Не съм глупак. Ти и Джак сте любовници.
Танцът свърши. Роджър придружи Мойра до мястото й, поклони се галантно и си тръгна, след като изрече само две думи: „тази нощ“. Тя трепереше неудържимо, докато го проследяваше с поглед как напуска залата.
— Какво има, Мойра? Този негодник обиди ли те? Роджър Мейхю обичайно не посещава подобни скучни за вкуса му събирания. Чух, че бил извън страната. Жалко, че се е върнал. Англия няма нужда от подобни типове.
Мойра толкова се зарадва на появата на Джак, че бе готова да го разцелува. Но само силно и отчаяно се вкопчи в ръката му, което го зарадва и учуди едновременно.
Той смръщи вежди:
— Нещо не е наред. Какво, по дяволите, ти каза Мейхю?
— Н-нищо. Имам ужасно главоболие. Искам да си вървя вкъщи.
Джак веднага прояви загриженост.
— Ще те заведа.
— Не! Не искам да обърквам плановете ти. Ще си наема файтон и…
— За Бога, Мойра, казах, че ще те заведа у дома и смятам да го направя.
— Но лейди Виктория…
— По дяволите лейди Виктория. Тя може да се забавлява и сама, докато се върна. Ще й кажа, че напускам бала за малко и ще взема наметалото ти. Чакай ме във фоайето.
Мойра тръгна, преди да види реакцията на Виктория при новината, че Джак напуска. Тя веднага излезе и се отправи към фоайето. Пет минути по-късно той пристигна с наметката й. По изражението му разбра, че обясненията с Виктория не са протекли гладко.
— Това наистина не е необходимо, Джак Мога и сама да се прибера. Лейди Виктория е важна за теб, не бива да я разстройваш.
Той огледа лицето й.
— Страхувам се, че тя е разстроена от деня, когато те доведох вкъщи. Ще го преодолее. Освен това ще се върна навреме, за да я придружа за бюфета в полунощ и после ще я изпратя. — Това, което премълча, бе, че майката на Виктория най-сетне си е заминала и Виктория очакваше Джак да прекара нощта в леглото й.