— Няма да те нараня. Говори ли с Мойра? Каза ли ти къде отива толкова късно през нощта?
— Не, сър — каза Джили с треперещ глас. — Видях как лейди Мойра напуска къщата през задната врата, но не знам къде отиде, нито кой е мъжът в каретата.
— Едно-единствено изречение — и Джак разбра всичко, което искаше да знае. Отвърна глава, а сивите му очи искряха заплашително.
— Мъж? — тази мисъл го разтрепери от гняв. — Мойра се е срещнала с мъж и е тръгнала с него?
— Да.
— Кой? — рязко попита Джак.
— Не знам, сър. Беше тъмно. Не видях добре лицето му. Мисля, че лейди Мойра не влезе доброволно в каретата.
Лицето на Джак доби каменно изражение.
— Тя по собствено желание ли напусна къщата?
Джили преглътна мъчително. Умишлено не би наранила никога господарката си. Само ако сър Джак не се държеше заплашително.
— Аз… не знам.
Джак стисна здраво юмруци и кокалчетата му побеляха.
— Благодаря ти. Можеш да си лягаш вече.
— Но, сър — започна плахо Джили. — Не мисля, че лейди Мойра би могла…
— Върви в леглото. Аз ще се оправя.
Джили не беше готова да изпита докрай гнева на Черния Джак, затова се обърна и избяга. Тя съжаляваше бедната Мойра и хич не й завиждаше — как щеше да се изправи лице в лице с обзетия от ярост Черен Джак
Той се върна в стаята, за да чака завръщането на Мойра. Защо се бе измъкнала посред нощ — и с кого? Още веднъж го бяха излъгали и в него растеше неописуем гняв. За нещастие колкото повече чакаше, толкова повече се усилваше гневът му.
Два часа по-късно чу звукът на каляска да приближава къщата. От прозореца видя как спря и от нея слезе жена. Мойра се връщаше от среднощната си среща и лицето му стана сурово. Желанието да я смаже в гнева си растеше, докато чуваше как тя тихо влиза в къщата и се изкачва по стълбите. С два скока стигна вратата, но преди да я отвори и да се изправи пред Мойра, се появи призракът и блокира пътя му.
— По дяволите! — избухването говореше колко са обтегнати нервите му. — Нямам време за теб сега, милейди. Мойра ще трябва да ми обясни с кого се е срещала или ще извия нежното й вратле. Бил съм прав за нея през цялото време. Тя не е нищо друго освен една малка изкусителка, готова да скача от легло в легло. След като я освободих от девствеността, тя иска да полети и да изследва нови и нови хоризонти в любовта. Проклятие! Няма да търпя това, чуваш ли?
Лейди Амелия нямаше намерение да се отмести. Изглежда, усещаше силата на гнева му и искаше да спести на Мойра скандала.
— Върви си! Ти си само в моето въображение — беснееше Джак. — Не се бъркай. Малката безпътница е имала среща с мъж, и аз ще разбера кой е той.
Лейди Амелия поклати глава и не помръдна от мястото си.
— Ти ме забърка в голяма каша, милейди. Възможността да се оженя за пари просто се спука като балон, а заедно с нея репутацията ми на негодник и женкар. Твоя е вината, че вече не ми харесва да играя хазарт, да пия и да преследвам жени — обвини я кисело той. — Твоята намеса докара Мойра в дома ми. Оттогава не съм съшият. Да спя с малката ирландска магьосница беше грешка. Как можех да знам, че е девствена?
Лейди Амелия наклони глава, сякаш преценяваше всяка негова дума.
— Не разбираш ли? — продължи разпалено Джак — Мойра има нужда от пари, както и аз. Не си подхождаме. Бог знае, че трябва да я пусна да си върви, но сърце не ми дава да се разделя с нея. — Лейди Амелия поклати глава — Знам, че няма какво да предложа на Мойра, или тя на мен. Но, проклет да съм, ако позволя друг мъж да я опропасти.
Лейди Амелия постави ръка на сърцето си, сякаш да предаде послание без думи, но Джак бе извън себе си от гняв, за да го разбере. Един призрак нямаше да му попречи да поиска сметка на Мойра. Знаеше, че трябва да изчака гневът му да се поуспокои, но мисълта за Мойра с друг мъж му пречеше да разсъждава трезво. Той направи крачка напред, сякаш да измести призрака, но светлината на лейди Амелия избухна като пламък, който като ореол я обгради и го заля с горещина. Това го накара да отстъпи.
— По дяволите? Какво да правя? — лейди Амелия просто се взираше в Джак, но думите й успяха да проникнат в съзнанието му.
Не я наранявай.
— Наистина ли мислиш, че мога да нараня Мойра? Дори да се изправя пред нея, обзет от най-силен гняв, пак не бих могъл да понеса мисълта да й сторя зло.
Явно поуспокоена, лейди Амелия кимна и отстъпи встрани, като позволи на Джак да напусне стаята. Той нямаше време да обмисля станалото, защото отвори с размах вратата и решително закрачи към стаята на Мойра.
Мойра все още трепереше, когато се прибра в стаята си. Дали не уби лорд Роджър? Съмняваше се. Удари го силно, но под ъгъл, защото тя самата лежеше на леглото.