15
Джак бавно се пробуди с усещане за слънчева топлина и все по-засилваща се болка Той помръдна ръка и докосна нещо копринено меко. Привикна към светлината която струеше от прозореца и приятно се изненада като видя Мойра да спи с глава, опряна на ръба на леглото. Той сложи ръка върху главата й, наслаждавайки се на усещането от разрошените й къдрици под пръстите си. Тя бе в безопасност и той повече никога нямаше да я изпусне от поглед.
Внезапно вратата се отвори с проскърцване и Петибоун подаде глава в спалнята. Като видя, че Мойра спи, той влезе на пръсти, за да не я обезпокои.
— Има ли нещо, което мога да направя за вас, милорд? Закуската ще бъде донесена незабавно. Нещо засищащо, ако позволите. Лекарят даде специални разпореждания.
Джак се помести неловко и сведе очи към Мойра.
— Не се нуждая от нищо спешно, Петибоун. Но първо се погрижи за Мойра. Тя е била тук цялата нощ и трябва да си отдъхне. По-късно може да ми донесеш от този лауданум. Страхувам се, че болката е твърде непоносима.
— Аз ли да я събудя, или вие?
— Аз ще я събудя — каза Джак, като погали нежно бузата на Мойра.
Тя въздъхна промърмори и притисна бузата си към него. Той обхвана раменете й и нежно я разтърси. Мойра рязко се събуди.
— Джак! Какво има? Имаш ли нужда от нещо?
Той скалъпи колеблива усмивка.
— Нуждая се от това, да си легнеш. Петибоун ще се погрижи за мен. Стоя тук цяла нощ, трябва да си починеш.
Мойра понечи да възрази, но Джак я изпревари:
— Не, никакви спорове. В безопасност съм.
— Много добре — неохотно се съгласи тя. — Но Петибоун трябва да ме повика, ако имаш нужда от мен.
— Ще ви повикам, госпожице. Наистина ще ви повикам.
След като Мойра напусна стаята, Петибоун бързо и умело се погрижи за личните нужди на Джак.
— А сега лауданума, ако обичаш — каза той.
Колкото и да му се искаше да получи обяснение за бягството на Мойра и неговото прострелване, просто не беше в състояние да се съсредоточи върху подробностите.
Петибоун донесе лекарството, а после излезе тихичко, след като Джак заспа. Няколко минути по-късно Спенс се промъкна в стаята и седна на стола, който Мойра бе освободила малко по-рано.
Два дни по-късно Джак спеше по-малко, приемаше силна храна и се чувстваше достатъчно добре, за да чуе всичко, което се беше случило, след като го простреляха в гърба. Спенс му разказа подробности за тяхната дива езда до Лондон.
— Някой виждал ли е Мейхю, след като ме рани? — попита приятеля си Джак
— Не ми е известно. Мълвата в Лондон все още е за неуспешното появяване на Мойра в обществото. Дори има обзалагания при Уайтс за това, колко дълго ще я задържиш като своя любовница Няма шушукания за случилото се в Хелфайър клуб предната нощ.
— Няма и да има — каза Джак — Дашууд и Мейхю са единствените освен теб, мен, Петибоун и Мойра, които знаят за изстрела, а те няма да се издадат.
— Съществува и Матилда.
Джак се замисли:
— Може ли да се вярва на тази жена?
— Тя помогна на Мойра. Петибоун изглежда необичайно привързан към нея.
Джак повдигна добре оформената си вежда:
— Петибоун? Искаш да кажеш, че старият негодник най-сетне е намерил своята половинка?
Спенс сви рамене:
— Просто го споменах между другото. — Той се надигна да си върви: — Добре, тръгвам, старче. Мойра ще ми одере кожата, ако те изморя. Тя е същински дракон, що се отнася до твоето здравословно състояние.
Джак се усмихна, твърде доволен от покровителствеността на Мойра.
— Ще си почивам. Дръж очите и ушите си отворени, не съм приключил с тази глупава шега. Ще бъда на крака до ден-два, и тогава ще реша какво трябва да се направи във връзка с непредизвиканото нападение на Мейхю.
Ако тя разреши на Джак да стане от леглото след ден-два, ще си изям шапката, помисли си Спенс.
Час по-късно Мойра надникна при Джак, докато слизаше надолу по стълбите. Видя, че спи и се усмихна със задоволство. Той укрепваше бързо и тя бе уверена, че ще се възстанови без лоши последствия. Това означаваше, че трябва да вземе решения. А нито едно от тях не беше лесно. Беше благодарна, че Матилда чудесно се приспособи към домакинството. Пое задълженията по поддържането му и, изглежда, прекрасно се спогаждаше с Петибоун.
Влезе в салона и изненадана откри новата прислуга и Джили, скупчени в средата на помещението. С ръце на хълбоците, Джили изглеждаше увлечена в разгорещен спор. Влизането на Мойра ги накара да се сепнат виновно и тя разбра, че бяха клюкарствали за нея. Разпръснаха се веднага, с изключение на Джили, която отстъпи назад с гузно изражение.